Виктор Пелевин - Гръцки вариант

Той не тръгна да избира дълго. На въпроса му секретарката-референт Таня уплашена каза „да“ и избяга от стаята. За оформление на сватбата беше нает същият този филолог, който искаше кредит за комикси.

— Накратко, късна античност — каза Кудрявцев, обяснявайки примерната насока на проекта. — Напиши концепция. Тогава може и за книгата да ти дам.

Филологът имаше отдалечена представа за древните брачни обичаи. Но тъй като беше наистина готов на всичко, той прекара една вечер над куп прашни христоматии и на следващия ден изготви концепт-релийз. Кудрявцев веднага нае главната зала на „Метропол“ и даде два дни за всички приготовления.

Както е редно, той даде не само време, но и пари. Те бяха повече от достатъчно, за да се приготви залата в този кратък срок. Кудрявцев беше избрал за основа ескизите на Врубел от римския живот. Но на филолога, ръководещ проекта, това му се стори малко. В него очевидно дремеше методист — не в смисъл на религия, а в смисъл на оформяне на различни празници. Той реши, че най-правилно ще е да се проведе ритуалът така, както е описан в някоя поема. Единственото описание той намери в „Илиада“ и колкото можа, го приспособи към изискванията на деня.

— Било е прието да се събират най-добрите младежи и да устройват състезания пред невестата — съобщи той на Кудрявцев. — Тя сама е избирала мъжа си. Този обичай стига до микено-минойските времена, а изобщо тук има явен отпечатък на родоплеменните формации. Всъщност, разбира се, женихът е бил известен отпреди, а на състезанието главно се е яло и пило. После това станало традиция у римляните. Нали знаете, че Рим в епохата на упадъка е бил пределно елинизиран. И ако е съществувал гръцки вариант на някакъв обред…

— Добре — прекъсна до Кудрявцев, който разбра, че философът може без никакъв срам да говори така няколко часа. — Ще събера хора.

И ето настана денят на сватбата. От ранно утро в „Метропол“ заприиждаха женихите с тежките си черно-сини мерцедеси. Бяха им обяснили, че сватбата ще е малко необичайна, но на повечето идеята се понрави. Докато те предаваха оръжието си и се преобличаха в къси разноцветни туники, ушити в работилниците на Мосфилм, холът на Метропол напомняше нещо средно между титанична съблекалня в баня и пункт за санитарна обработка в затворнически лагер с пет звездички. Може би гостите на Кудрявцев с такава весела лекота се бяха съгласили да станат участници във все още неясната драма именно поради измамното сходство на някои черти от ставащото с всекидневната рутина. Но когато приготовленията свършиха и гостите влязоха в залата за пиршества, много от тях усетиха студен повей в гърдите си.

— Защо е толкова тъмно? — попита Кудрявцев. — Халтура.

Всъщност древноримският интериор бе пресъздаден с удивително майсторство. На стените, драпирани със синьо кадифе с изображения на Луната и светилата, висяха доспехи и оръжия; в ъглите димяха триножници, взети назаем от Пушкинския музей, а ложето, където би трябвало да се излегнат участниците в оргията, опираше в дълга маса, наредбата на която би накарала всеки ресторантен критик да усети цялото нищожно безсилие на човешкия език. Но в това великолепие се усещаше нещо твърде мрачно.

Като чу думите на Кудрявцев, въртящият се около него филолог в розова туника кой знае защо заговори за приглушения гръм, който Набоков явно дочувал в руските стихове от началото на века. Според мисълта му, ако в стиховете има ехо от гръм, то в ескизите на Врубел, по които беше направен интериорът, има отблясък от мълния, оттам и страшното величие, което…

Кудрявцев не го дослуша. Разбира се, това бяха пълни глупости. Всъщност залата най-много от всичко напомняше нощния Калинински проспект с горящите светлини на илюминациите, така че нямаше от какво да се опасява. Като се справи с чувствата си, той ритна филолога с крак и пое от ръцете на момчето-етиопче сребърна чаша с шато дю прере.

— Веселете се сега, защото няма веселие в царството на Аид — каза той на събралите се и пръв поднесе устни към чашата.

Таня седеше на трона до стената. Облеклото на невестата, описано от Диоген Лаертски, беше възпроизведено точно. Както се полагаше, лицето й бе покрито с дебел слой бяла глина, а пеплумът беше намазан с кръв от петел. Но накитът на главата й не се понрави на Кудрявцев от пръв поглед. В него имаше нещо дълбоко съветско — при цезаря Брежнев такива кокошници 3 3 Украшение за глава от руска женска национална носия. слагаха на жените от фолклорните ансамбли. Притичалият филолог почна да се кълне,че лично е сверявал кройката от снимките на помпейските фрески, но Кудрявцев тихо каза: