Виктор Пелевин: Гръцки вариант

— Забрави за кредита, гнидо.

Под погледите на женихите Таня седеше ни жива, ни умряла. Тя вече десет пъти бе съжалила за своето съгласие, и сега мечтаеше само всичко да свърши по-бързо. По ясни причини тя се стараеше да не гледа в лицата на събралите се. Очите й не се откъсваха от огромния бюст на Зевс, под който беше монтирано нещо като вечен огън на таблетки сух спирт.

„Господи — шепнеше нечуто тя, — защо е всичко това? Никога не съм ти се молила, но сега те моля — направи така, че всичко това да го няма. Както искаш, където искаш — вземи ме оттук…“

Върху Зевс падаше пурпурната светлина на факлите, сенките на лицето му потрепваха, и на Таня й се струваше, че богът шепне нещо в отговор и успокояващо й намигва.

Твърде бързо гостите се напиха. Кудрявцев, който на всичкото отгоре се бе нагълтал с някакви хапчета, стана съвсем слабовменяем.

— Пичове! Всички знаят, че съм израсъл в лагер — повтаряше той думите на Калигула, въртейки разширените си зеници към събралите се.

Отначало го разбираха, макар че не му вярваха. Но когато той напомни на събралите се, че неговият баща е известният на всички Германик, хората в залата почнаха да се споглеждат. Един от тях тихо каза на друг:

— Хич не загрявам. Баща ни е един за всички, а кой е тоя Германик? Да не е Льоха Хитлер от Подолск? Той какво, под чуждо крило ли иска да бяга? Или иска да каже, че германците са го издигнали?

Може би ако Кудрявцев бе поговорил в този дух още малко, щеше да си създаде проблеми с мнозина от присъстващите. Но за свое щастие той навреме си спомни, че трябва да се състезават за невестата.

До този момент около трона, където седеше Таня със своя метакултурен кокошник, по двама-трима се събираха женихите и говореха за бизнес, като понякога шеговито се блъскаха взаимно в гърдите. Да се нарече това състезание беше трудно, но Кудрявцев бе настроен по-сериозно от формалните претенденти. Разбутвайки кандидатите, той вдигна ръка и даде знак на музикантите. Замлъкнаха флейтите; замълча преоблеченият като жрец на Кибела певец Семьон Подмосковний, който дотогава пееше от лист стихове на Катул. И в настъпилата тишина, нарушавана само от пищенето на мобифони, гръмко и страстно заудря тимпан.

Кудрявцев заобикаля в кръг, отначало бавно, дълго заставайки на един крак, а после все по-бързо и бързо. Дясната му ръка със стисната в юмрук длан беше опъната напред, а лявата — плътно притисната до тялото. Отначало в това действително се усещаше нещо антично, но Кудрявцев бързо изпадна в екстаз и движенията му загубиха всякаква културна или стилистична окраска.

Танцът му, продължил около десетина минути, беше неописуемо страшен. В края той падна на колене, наведе се назад и започна бясно да движи пръстите на протегнатата пред себе си ръка. Туниката се набра на мокрия му корем, и втвърдилият се член, клатещ се в такт с безумните тласъци на тялото, сякаш поставяше възклицателни знаци в края на кодираните послания, отправяни от пръстите му в пространството. И във всичко това имаше такава непобедима ярост, че женихите дружно се дръпнаха назад. Дори някои от тях да имаха претенции по повод на думите, произнесени от Кудрявцев преди няколко минути, те бяха изчезнали. Когато той, обезсилен, падна на пода, в залата се възцари дълга тишина.

Но когато Кудрявцев отвори очи, той с учудване разбра, че кандидатите гледат не него, а някъде настрани. Обръщайки глава, той видя един човек, който преди не бе забелязал. Той беше с набедрена превръзка и черен потник с едър надпис „God йу Sexy“. Този потник, който не се вписваше напълно в стилистиката на вечерта, до известна степен се уравновесяваше от блестящия гладиаторски шлем, приличащ на комбинация между хокейна вратарска маска и желязно сомбреро. На гърба на човека имаше тръстиков колчан, пълен с боядисани с охра стрели. А в ръцете си той държеше неправдоподобно голям лък.

— Ей, брато — неуверено каза един от женихите, — ти кой си?

— Аз ли? — попита непознатият с глух глас. — Как кой. Одисей.

Пръв се хвърли към вратата разбралият всичко филолог. И пръв беше поразен от тежка стрела. Ударът беше толкова силен, че нещастникът политна настрани, и естествено веднага отпаднаха всички свързани с осемтомника въпроси. Докато женихите осмисляха случилото се, още трима от тях, гърчейки се, паднаха на пода. Двама смело се хвърлиха към стрелеца, но не стигнаха до него. Неизвестният стреляше с невероятна бързина, почти без да се цели. Всички се хвърлиха към вратата, и естествено възникна блъсканица; женихите отчаяно блъскаха вратата, умолявайки да ги пуснат, но без резултат. Както се изясни впоследствие, през това време зад вратата няколко служби за охрана се държаха взаимно на мушка, и никой не се решаваше да отключи.