Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

— Защо не го попиташ как го прави?

— О, питах го, но нищо не му разбрах. Напи ти казах, той по друг начин знае нещата и по друг начин ги назовава, а пък ние нямаме и думи за тях. Чак след още няколко столетия, каза ми той, ако се развиваме правилно, ще почнем и да го разбираме. Когато наберем повече верни думи за истините на света.

Ники не знаеше с кой мозък тя разговаряше сега с него, но му се стори толкова умна, че за миг се изпълни дори с нещо като страхопочитание към нея. И как хубаво го каза само: „Когато наберем повече думи за истините на света!“

Макар и с два натъпкани със знания мозъка, момичето от Пира обаче си беше още и дете, та весело го дръпна за ръката и отново го помъкна из меката утроба на Мало.

Окото му, този магически прозорец към космоса, не им прожектираше сега предишния шарен тунел. В средата на грамадната му зеница грееше една единствена голяма звезда. Като мънички брилянтчета около едрия камък на пръстена блещукаха на черно-кадифения фон нейните далечни сестри. Скоро обаче звездата стана още по-голяма и ги погълна в блясъка си. Започна сякаш и да се нажежава. Стана ярко оранжева. След още няколко мига не можеше вече и да се гледа в нея.

— Да не се блъснем — рече Ники шепнешком.

— Нали ще изгорим. Той пази и себе си, не само нас.

Като в потвърждение на думите й, страшната звезда внезапно изчезна от кръглия екран на окото и то отново се изпъстри с бледите искри на далечните светила. Сред тях обаче се търкаляше едно бяло топче за пинг-понг.

— Планета! — възкликна Ники и бе така изпълнен с напрежение, че не се сдържа и незабелязано отлепи дъвката иззад ухото си, налапа я, полекичка я стисна със зъби. Това успокояваше.

Топчето за пинг-понг постепенно се превръщаше в топка за тенис. Дори бавната скорост на Мало изглежда бе хиляди пъти по-голяма от скоростта на земните ракети. Когато топката за тенис стигна размерите на футболна топка и се нашари на светли и тъмни петна, Нуми също пошепна:

— Красива е.

Ники щеше да се съгласи с нея, но момчешкия му стремеж да противоречи пак се обади:

— А ако не е подходяща? Ако няма вода и въздух?

— Щом Мало се е отправил към нея, значи е подходяща.

— Хъ, че как ще познае толкова отдалеч?

— Не се тревожи! Той е по-умен от всичките ни цивилизации заедно — възхвали момичето своя спасител.

— Щом ти е тръгнал по акъла… — подхвърли Ники, като се пазеше да не измляска с дъвката, за да не го чуе момичето, свило се обезпокоително близо до него.

— Какво е акъл?

— Искам да кажа, не ще да е толкова умен, щом се е повел по твоите двайсет мозъка.

— Буф, че си досаден! Пак си мислиш нещо лошо.

— А, не, това е само една такава земна шега — сепна се Ники, да не би да е включила в тъмното своя втори мозък, както той бе налапал дъвката. И усилено занарежда наум: „Ти си едно чудесно момиче! И си хубава, и си много умна…“

Нуми обаче не реагира. Изглежда сдържаше обещанието си и не подслушваше мислите му. Тя каза:

— Мало е толкова умен, че каквото и да правим ние, хората, сигурно му се струва ужасно глупаво. Само че е безкрайно добър към всичко живо. Той например никога няма да пусне в себе си или от себе си човек с оръжие. И сам никога няма да стори зло някому.

Инатът на Ники се зарадва, че имаше за какво пак да се захване:

— Този сигурно е повреден. Аз имам в джоба си нож.

— Какъв нож? Може ли с него да се убие нещо? — разтревожи се Нуми.

— Всичко — извика гордо Ники Лудото, макар с джобното му ножче едва ли да можеше да се заколи нещо повече от врабче. — Всичко! Освен жираф.

— Какво е жираф? Толкова ли е силен?

— Не, но за него трябва и стълба, не само нож.

Нуми пак не разбра шегата му. Но и земните момичета бяха такива — рядко разбираха шегите на момчетата.

— Ще го хвърлиш после! Или няма да го вземаш като излезем.

— Ти си луда, ма — изтърва се Ники. — Слиза ли се на чужда планета без оръжие?

— Ние на Пира имаме много строг закон — отвърна му също така строго момичето. — Щом си тръгнал с мен, ще го спазваш. Той гласи: Никой не бива да прави нещо, което не би желал да го правят спрямо човека другите същества в природата.

— А другите същества знаят ли този ваш закон — подигра я Ники. — Представи си, че не са и чували за него и те нападнат?

— Първо, ще направиш всичко възможно да се разбереш с тях. Ако не успееш, ще бягаш. Защото ти си, който пречиш, не те.

— А ако те са по-бързи?

— Ако са по-бързи… — пообърка се Нуми. — Не знам. Но това е закон. Забранено е да се убиват същества от други светове.