Любен Дилов: Дори да си отидат

Президентшата бе лъснала пред него гола до над пъпа, защото нощницата й бе се усукала около гърдите. Той прекара длан по гладкия й корем и хълбоците й затрепераха като на преуморен кон. Тънките, избледнели вече шевове на козметичните операции, отстранили излишъците от корема и бедрата й, също затрепераха като паяжини.

— Студено ми е! — изохка тя.

Импулсът на Зентано обаче бе угаснал при вида на познатата многократно рязана голота.

— Мадам, защо една великолепна жена като вас трябва да прибягва до медицината, за да я стопля?

— Жорж, остави шегите! Става нещо страшно. Започнах да си говоря сама. Остарявам ли?

Въпросът й бе изречен с целия ужас на действително остаряващата жена.

— Дай боже всекиму да остарява така, мила. — Един психиатър бе длъжен да умее да говори нежно дори и на такива тънкоусти и дългокоси физиономии. Той я покри отново, събра гальовно ръцете й в шепите си. — Има ли още нещо? Това, че си говорим сами, не е най-лошият вариант. В края на краищата с кого другиго да разговаря човек откровено освен със себе си?

Без малко щеше да изтърве: „с кого другиго в тая страна“, но преглътнатото все пак не наруши самообладанието му. Тя боязливо се озърна, попита шепнешком:

— Не усещаш ли някакво присъствие? Като че ли има някой в спалнята.

Той рефлективно огледа грамадното, красиво обзаведено помещение. Тук нямаше парвенющината на президентската спалня, тук бе вилняло вещото въображение на художничката-робиня. Президентшата не спеше като мъжа си в императорски и кралски стилове.

— Госпожо, освен може би присъствието на една висша форма на цивилизацията друго не усещам.

— Именно! — рече тя с нов пристъп на треперене и той се позасмя, стисна ръцете й.

— Нима не сте свикнали вече?

Тя едва сега разбра, че освен мебелите й той бе имал пред вид и супермодерннте подслушвателни уредби, които генерал Бико бе инсталирал в двореца; шепнейки, завъртя глава върху възглавницата:

— Не, не! Гласът точно така го каза: друга цивилизация!

— Уф — възмути се весело доктор Зснтано. — Напоследък телевизията ни сервира прекалено много научна фантастика! Ще трябва да я пообуздаете, госпожо. Току виж, населението почнало да не разчита на себе си и на своите ръководители, а на чуждите…

— Жорж — прекъсна го тя и той поблагодари на глупостта й, която му позволяваше да пуска понякога опасни двусмислици. — Направи нещо, Жорж! Искам да спя. Утре имам важна работа, а ще бъда парцал.

И по цяло денонощие да спиш, пак ще си бъдеш парцал, поде той думите й в себе си, а иначе каза с най-добродушната си ирония:

— Мадам, не ми се ще сега да ви разпитвам какво сте си говорили с чуждата цивилизация. Това са прекалено интимни работи. Имате ли някакво определено желание, нещо, което сама чувствувате, че би ви помогнало? Защото според мен един валиум ще свърши добра работа.

Не само президентшата, повечето гранддами и богаташки в тая бедна страна плащаха скъпо и прескъпо на личните си психоаналитици. Някогашните монаси-изповедници бяха се преродили в тях, а често те не бяха дори и лекари, само сладкодумни и бързомислещи шарлатани. Зентано владееше, разбира се, омайващата им техника, която даваше в някой случаи психотерапевтичен ефект, бе принуден да я прилага, за да не го прогонят, но се боеше, че тя може да погуби в него сериозния психиатър. Затова гледаше обикновено да отклони президентшата от психоаналитичния сеанс, рискувайки тя да пожелае пък той да легне до нея. През два-три месеца веднъж тя го заставяше да затваря очи и напрегнато да си представя някое пожелавано някога момиче, та да може да целува рибешката й уста. За това именно бе му намекнала одеве и художничката. Но господарката й, слава богу, предпочиташе по-често репродукцията пред конкретната мъжка прегръдка.

Преди няколко години той опита и с репродукции да стигне до корените на силната й невроза. Караше я по половин час да се гърчи и стене във въображаем любовен акт, а тя взе, че съвсем по държавнически оцени изтощителния иначе психиатричен метод. Защото той хем облекчаваше сексуалния й глад, хем й позволяваше да се пази от необмислени приключения. Така благодарение на своя психиатър сред населението тя минаваше за глупава и зла, но иначе твърде морална жена, чието име не се свързваше с никакви подобни клюки. Пък и протежетата й — художници, писатели, актьори — можеха да спят необезпокоявано.

Зентано отдавна бе проклел тогавашните си опити, съжаляваше и сега, виждайки как у нея отново се разбуждаше „държавническото начало“. Тя се огледа, сякаш да се увери, че действително няма свидетели, вдигна се и с привичен жест изхлузи нощницата през главата си. Отметна цялата завивка и легна в заучената поза. Около гърдите й също се виеха белезникави паяжинни срезове. През тях хирурзите-дизайнери бяха напъхали част от мазнината, която бяха смъкнали от задника й, та да й направят тия едри и твърди като на древна статуя гърди.