Любен Дилов: Не пушете! Затегнете коланите!

Още вечерната преса излезе с уводни статии. Телевизионните коментатори прочетоха съобщението с погребални физиономии и меланхолични гласове. Нито научните фантасти, нито дори най-бляскавпте футуролози не бяха си представяли така първия досег с една извънземна цивилизация. А излизаше, че те били и много, цял галактически съюз, който си имал дори свой международен съд. И единствено човечеството не членуваше в него. За тях то беше неизвестно племе, варвари, нахлули от друга галактика, които трябва да бъдат наказани. Те го обричаха сега да чака едно решение, в чието формулиране нямаше да участвува, срещу което не можеше да се защити, защото не бе в състояние да докаже правата си. Защото и самото то се видя сега като едно нищожно племе, родило се кой знае как, случайно, извън летоброенето на другите цивилизации, на чужда космотория. Дали това именно не беше митологичният Страшен съд, който то открай време бе предчувствало в сказанията и вярванията си?

Едни се опитваха да го успокоят: явно тази цивилизация живее в други измерения на времето, щом твърди, че е идвала скоро, а това „скоро“ по нашему се изчислява в милиони години — време има! Други добросъвестно засилваха тревогата: звездата Тау Цета от съзвездието Кит, макар и по-малка, била от същия клас — Г-4 — като нашето слънце, следователно можело да има живот около нея. И действително се намира наблизо — на двадесетина светлинни години. За летателни тела обаче, които се движат на непознати нам принципи, с такава необяснима скорост, разстоянието вероятно ще е нищожно и въпреки разликата във времето те могат отново да се появят, за да осъществят заканата си. Ерго, човечеството не знае с колко време разполага, за да реши какво да прави… Но всички бяха единодушни, че представителите на човечеството са извършили съдбоносна грешка. Вероятно това бе накарало индуса, носител на Нобеловата премия за мир, да се самоубие, без да произнесе нито дума за свое оправдание. Той се самозапали на площада пред сградата на ООН и смъртта му потресе човечеството. Какво искаше да каже той с нея? Пример ли му даваше? Изкуплението ли му сочеше?…

И заживя човечеството в очакване на присъдата, с очи, отправени към звездните рояци и купове. Там някъде — сред кои ли точно? — може би вече заседаваше галактическият съд. Нямаше ли да го повика, за да изслуша защитата му? Но как ли щеше и да се защити, като не можеше да докаже дори произхода си? Нямаше ли да прояви поне милост — да го остави да си живее на тая мъничка планета, в този краен квартал на гигантската Галактика? Но как щеше да стигне молбата ни за милост там, до звездите?

Вдигаше човечеството нагоре глава още и с надеждата да зърне отново някоя летяща чиния, но те престанаха да се появяват.

А като го заболеше вратът да гледа нагоре, то се тълпеше пред кината, където се прожектираше поредният мюзикъл с идиотското заглавие „Не пушете! Затегнете коланите!“

© Любен Дилов

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2001

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1297]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:32