Виктор Пелевин: Калпаци върху кулите

Още от времето на Омир е добре известен следният литературен сюжет — сляп библиотекар сънува две групи герои, едната от които отбранява някаква крепост, а другата се опитва да я превземе с щурм. Сюжетът е извънредно натрапчив — хората са склонни да възприемат през неговата призма дори събития, които от фактическа гледна точка изобщо не влизат в този шаблон. Не е нужно да ходим далеч за примери — достатъчно е да отворим произволен вестник и да прочетем за „щурма на космоса“. Това, че обект на щурма е абсолютната пустота, не трябва да ни смущава — то още веднъж потвърждава известния тезис на философа Илин, че руската мисъл в саморазвитието си се приближава към стихийния будизъм. Или за простота може да вземем „битката за реколтата“ — тук ролята на крепост играе житното поле (може би — от етикета на водка „Пшеничная“). Освен тези примери може да си спомним щурма на полюса, на атома, океанските дълбини и тъй нататък.

Интересно — и показателно — е това, че във всичките приведени случаи не е ясно кои са защитниците. Може би не знаем нищо за тях, понеже нито един от тези щурмове не се увенча с пълен успех.

Но най-интересното е, че е достатъчно някое житейско събитие напълно да влезе в рамките на Омировия сюжет, и съзнанието ни категорично отказва да го разпознае в случилото се и настойчиво се опитва да види на негово място нещо друго. Освен това истинските защитници на крепостта обикновено дори не се досещат, че действията им представляват защита на крепост, — и като потвърждение на това служи нашата история.

В този паметен август, когато Шамил Басаев превзе Кремъл, по някаква странична причина новината за това дълго време не искаше да се разпространи извън пределите на Садовое Кольцо 1 1 Околовръстен булевард, ограждащ центъра на Москва. . Може би работата е там, че думата „превзе“ не подхожда много на ситуацията — ако не се смята убийството на един офицер от ГАИ 2 2 Руската пътна полиция, нещо като нашето КАТ. , седящ в стъклената си будка на входа в Кремъл, акцията мина без жертви. А и както се изясни по-късно, милиционерът бил застрелян, защото на пътуващата в една от челните коли украинска снайперистка й се сторил подозрителен черният телефон, по който той говорил с някого. Този мълниеносен успех на операцията се обяснява преди всичко с това, че акцията беше внимателно планирана и бяха отчетени всичко проблеми, възникнали по време на рейда в Будьоновск 3 3 Град в Южна Русия, в който през 1995 г. чеченски терористи вземат няколкостотин заложници. .

Този път нямаше никакви КамАЗ-и и никакъв камуфлаж — двеста души от диверсионно-щурмовия батальон на Басаев пътуваха в четирийсет мерцедеса „600“, конфискувани за целта от жителите на планинските райони на Чечня. За успеха на операцията способстваше това, че по-голямата част от колите, както изисква планинският обичай, бяха със сини буркани отгоре. Всеки боец от батальона беше гладко избръснат и облечен в яркочервено сако (те бяха набързо ушити от боядисани със сок от цвекло чували), а около врата си имаше дебела верижка от тоалетно казанче, боядисана със златна боя, — както показа разследването, тези верижки бяха спешно произведени в едно бюро за ритуални услуги в Грозни.

Допълнителен резултат от добрата подготовка беше голямата икономия на пари — този път за бакшиши на ГАИ отидоха малко повече от триста долара, понеже болшинството милиционери просто не се решаваха да спрат такъв представителен кортеж, а тези, които все пак вдигаха палката, се задоволяваха с хвърлената през прозореца стохилядна хартийка. Очевидно сред консултантите на Басаев е имало психолог, който е знаел, че по силата на вроденото си раболепие към богатството портиерите, милицията и проститутките са склонни да вземат значително по-малко от онези, които поразяват разсъдъка им с разкоша на облеклото и превозното си средство.

В съответствие с първоначалния план на операцията, веднага след завземането на Кремъл всички входове и изходи от него бяха барикадирани. От мазетата на Двореца на конгресите бе извадено приготвеното отпреди оръжие, бойците се преоблякоха в традиционните си маскировъчни дрехи и между зъбите на кремълската стена заблестяха оптичните прицели на Басаевите снайперисти. С една дума успехът беше пълен, ако не се смята това, че Кремъл се оказа почти празен — не беше хванат нито един член на правителството или поне малко забележим държавен служител. Броят на заложниците, взети от групата на Басаев, беше около двайсет души — това бяха главно работници от казиното в Двореца на конгресите и няколко монтьори, занимаващи се с ремонтни работи независимо от неделния ден. Но Басаев изобщо не бе обезкуражен от малкия брой на заловените.