Виктор Пелевин: Калпаци върху кулите

Между другото когато на следващия ден Басаев се опита да изясни как всички тези хора са успели да попаднат на територията на Кремъл, се оказа, че контролът върху преминаването на нови лица през Боровицката порта постепенно и неясно как е преминал от заместника му по духовните работи ходжа Ахундов към някой си съмнителен Едик Симонян, и освен колективните заявки, както в случая с конкурса „Бедра и дим“, на територията на Кремъл може да попадне който си иска, стига да има пет хиляди долара в брой и да е готов да се раздели с тях. Когато Басаев се заинтересува как този Едик се е озовал на това място, вежливо, но еднозначно го посъветваха да не търси приключения за своя, така да се каже, задник, при това най-поразяващото бе, че нямаше никаква възможност да се изясни откъде точно идва този съвет.

Като съобрази, че цените за вход са високи и на армията няма да стигнат пари за щурм, Басаев малко се успокои, още повече че си имаше много други проблеми. Но на следващата сутрин към него се приближи един виден ТВ продуцент и нервно поглеждайки двата гранатомета, които бе провесил на раменете си намиращият се в лошо разположение на духа Шамил, каза:

— Господин ъ-ъ-ъ… Басаев. Извинете, че ви безпокоя, — вие сте зает човек, знам. Но разбирате ли… Ние сме вложили големи пари, много големи, а на територията се мотаят всякакви типове. Не може ли да се затегне режимът на пропуска? Нали тук при нас е събран цветът на културата ни — представете си само, че тук вземат и проникнат някакви, ъ-ъ-ъ… терористи…

Тук Шамил разбра, че положението напълно е излязло изпод контрола му. По-късно той си спомня за момента, когато вълчият му усет на терорист му подсказал, че е време да изчезва. За щастие този момент беше заснет за историята. Запазили са се няколко кадъра, работен материал на културната програма „Москва вечер“, където водещият, стоящ на фона на ефектно разбитото с гранатометен изстрел оръдие „Цар-пушка“, с непоносима искреност казва:

— Бедата, сполетяла нашия дом, Русия, не остави равнодушни онези хора, които всяка вечер идват в домовете ви през синия екран. Всички те — или почти всички — се събраха тук, рискувайки живота си, доброволно се предадоха на изродите, които отдавна са загубили правото да се наричат хора… погледнете, около тези огньове седи нашият национален елит, нашите духо…

Камерата, която в този момент правеше панорама на територията с горящите по нея огньове, изведнъж отдели от тъмнината прегърбената фигура на човек с панамена шапка и два гранатомета на раменете. И веднага водещият завика:

— Камера, стоп! Кой пусна в кадър тоя козел? Махайте го!

Всъщност Басаев беше много умен човек. Като се махна от кадър, той се замисли за положението си. Беше му напълно ясно, че никак няма да е лесно да се измъкне от Кремъл. Работата не беше само в предаването „Калпаци върху кулите“. Цената на рекламното време във всички програми на новините се бе вдигнала два пъти. Затова вземайки решение да се маха, той реши да действа тайно. Като се свърза с ФСБ, той поиска два КамАЗ-а и пет милиона долара — по неговите сметки парите би трябвало да стигнат за ГАИ чак до самия Северен Кавказ. ФСБ и Басаев успяха съвместно да решат проблема с телевизията — един чеченец-смъртник, външно приличащ на Басаев, се съгласи да играе неговата роля пред камерите за известно време след заминаването на основните сили.

Тези основни сили по това време бяха останали осем или девет души. Останалите… Както каза в програмата „С дуло на челото“ един бивш терорист, успял да смени маскировъчната униформа с карирано сако и от това заприличал много на ТВ журналиста Николай Сванидзе:

— Разбираш ли… Преди ние се борехме за идеята, нали? А като дойдохме в Москва, разбрахме, че идеите в тоя свят са страшно много. Избирай която си искаш, нали?

Накратко, една нощ Басаев с малкото запазили вярност бойци се натовариха в два мерцедеса и под предлог за проверка на постовете напуснаха територията на Кремъл. Последна жертва на терористите стана известният авангардист Шура Бренний, който пред голямо стълпотворение от хора мастурбираше с помощта на гранатомет на пътя на бойците. На застрелялата го украинска снайперистка се бе сторил подозрителен големият черен телефон, върху който Шура искаше да свърши по съображения от естетически характер. Ако не считаме този малък инцидент, евакуацията мина гладко. През целия път Басаев мълчал, а когато колата спряла на околовръстното шосе, където той и хората му трябвало да се прехвърлят в КамАЗите, според спомените на малкото присъстващи той се обърнал с лице към Москва, вдигнал юмрук към небето, порозовяло от първите утринни лъчи, и извикал: