Виктор Пелевин - Калпаци върху кулите

И тогава, ползвайки се от повсеместния блясък на внимателните телевизионни обективи, събралите се в Кремъл заложници започнаха постепенно да преминават към това, заради което всъщност се бяха събрали.

Всичко започна с това, че всеобщото внимание беше привлечено от широко известния певец Полип Херборов 7 7 Изопачено от Филип Киркоров. . Като се помота известно време пред камерите с шафранена мантия и зелена чалма, той изведнъж учудено вдигна пръст нагоре и рухна в някакво подобие на припадък. Когато стоящите наоколо вдигнаха очи, се изясни, че на главозамайваща височина между кулите е окачен трапец, на който в лъчите на прожектора се люлее неговата велика приятелка Степанида Разина 8 8 Вероятно — Ала Пугачова. , при това или отражателната способност на нейната зелена бархатна туника, или спектърът на излъчване на софитите бяха подбрани по такъв начин, че тя изглеждаше учудващо стройна. Отнякъде в ръцете на Херборов се появи микрофон и той, мърдайки вежди, запя:

— Но не вярвайте, не, не вярвайте, че пътят към Кремъл е лек!

При това той с мъчителна нега гледаше към висящата в нощното небе Степанида и простираше ръка към нея, давайки на останалите ясно да разберат, че пее само за нея.

Това сякаш беше сигнал за всички присъстващи. Почти едновременно в другия край на Кремъл светнаха ослепителни магнезиеви лампи — някакъв неизвестен урод с рижа брада и събрани на носа ситни очички, който се бе предал за заложник измежду първите, започна да снима рекламен клип за маратонки „Адидас“, за участие в който бе наел за много пари няколко чеченци. Сюжетът на клипа беше твърде примитивен — нощна престрелка, ярки отблясъци от изстрели, мяркащи се лица с маски, меки котешки скокове в тъмнината. Някой се спъва и повече не става, а в следващия кадър се появяват крака в маратонки „Адидас“, осветени от ярка сигнална ракета; в кадъра е брадатото лице на поваления враг и димящото дуло на автомата. Нататък вървеше монтаж — три омотани с изолирбанд автоматни пълнителя — трите ивици на маратонките — три сигнални ракети в небето. Това беше първият клип с новия лозунг за страните от СНГ: „Адидас. Горчивата радост от победата“. (Впоследствие този лозунг бе заменен с друг — „Адидас. Три отстрани, вашите ги няма“.)

Едновременно други хора обсъждаха първите пробни кадри за смяна на имиджа на пушача на цигари „Уинстън“ — предлагаха да заменят мустакатия мъж с камуфлиран брадат, а изваденото от огъня клонче — с бутилка бензин с горящ парцал вместо тапа.

Изброяването на всичко, което ставаше на територията на Кремъл, би заело много място. Всичко започна някак много бързо; ситуацията не толкова излезе от контрола на бойците на Басаев — просто Басаев и неговите хора отидоха някъде на заден план. Когато Шамил се опита да прекрати, както той се изрази, разврата и беззаконието и заповяда да спрат всички снимки, а заложниците и телевизията да затворят в Двореца на конгресите, стана нещо съвършено непредвидено. Него някак го избутаха встрани от шепата все още неангажирани бойци и културно му обясниха, че тук не му е Будьоновск и трябва да си мери приказките, а иначе не се знае.

Потресен от това небивало обръщение, Басаев се обърна за консултация към пакистанските си инструктори, които на свой ред се свързаха с московската си агентура. Това, което се разбра, хвърли Басаев в ужас — оказа се, че цената на една минута рекламно време в репортажите от Кремъл е горе-долу двеста и петдесет хиляди долара. Предаването „Калпаци върху кулите“ трябваше да излиза в ефир всяка вечер, продължаваше около час и бе вписано в схемата на предаванията от Останкино примерно за един месец напред. Трийсет минути от това време се отделяше за реклама.

Притежавайки известни тактически способности, Басаев почна да се досеща, че дори неговият диверсионно-щурмови батальон да може да противостои на една-две бронетанкови дивизии на руската армия, то на толкова пари — в никакъв случай. Тъй като терористите бяха в известен смисъл основа на всичко наоколо, то нищо не заплашваше самите тях, но като цяло ситуацията се превръщаше в нещо, което Басаев изобщо не бе очаквал.

Между другото дисциплината в редовете на бойците падаше с чудовищна скорост. Много бойци се бяха, както се казва, „разгазаватили“, тоест бяха почнали да пият и да се събират с жени, каквито в Кремъл се бяха събрали много по случай конкурса „Бедра и дим“. На опасност бе подложен и самият Шамил. На тази история бе посветен цяло едно издание на програмата „Калпаци върху кулите“. Известната куртизанка Маря Асрамова, преоблечена като чеченка, проникна в Кремъл с цел да съблазни главатаря на терористите и да го зарази с венерическа болест. Но нейният осветен от прожекторите патриотичен порив се оказа неуспешен — по думи на журналистите, присъствали на несъстоялия се акт на възмездие, просто Шамил Басаев я сметнал за грозна. Разбира се, като обсъждаме тези думи, не трябва да забравяме, че освен всичко останало Басаев се прояви като умел майстор на психологическия терор.