Ситуацията се усложняваше от това, че върхушката в ръководството на ФСБ по това време придружаваше президента, който беше на официална визита в Гренландия, и нямаше кой да приема бързи отговорни решения. Така че за ниската активност на силовите структури в първите два дни на операцията има напълно обективни причини. Що се касае до слуховете, че охраната, която била в курса на възможните събития, просто откарала благодетеля си по-надалеч, то ние не ги разглеждаме сериозно — всички тези солнцевски и долгопрудненски предизборни маневри 5 5 Солнцево и Долгопрудное — квартали в Москва, откъдето произлизат известните солнцевска и долгопрудненска мафии.
са просто отвратителни. Няма да спорим сериозно и с мнението, че това далечно място на визитата било избрано, понеже терористите имали атомна бойна глава, купена по пътя от Украйна.
Когато силовите структури все пак се убедиха във верността на информацията за завземането на Кремъл от Басаев, на аналитичния отдел на ФСБ беше поръчано да обмисли мерки за противодействие. Те бяха разработени в рекордно кратък срок. Първо бе решено, че е нужно незабавно да се обясни на столичните жители причината за появата на тези огромни калпаци върху кулите. (Макар че ако си признаем честно, малцина ги бяха забелязали.) По този повод из града и по няколко подконтролни ТВ канала бе пусната информация, че на Червения площад се готви концерт на Махмуд Есембаев в съпровод на пристигнал от Пакистан ансамбъл за суфийска музика. Дори казваха, че всичко се спонсорира от самия Питър Гейбриъл, а заедно с Есембаев ще пее Нушрат Фатех Али-Хан. Интересно, че веднага след тази обява неизвестни личности отпечатаха и продадоха в Москва огромно количество билети без дата — да ги наречем фалшиви някак не върви, понеже тази дума предполага съществуването на истински билети.
Разбира се, Кремъл беше отцепен и затворен за посещения, но това не предизвика никакви разговори сред народа. Както обикновено народът мълчеше, а по милиционерските честоти се водеха преговори с укрилия се в Двореца на конгресите Басаев, и неговите условия (според конфиденциална информация той искал огромни кредити за издигане на селското стопанство на Чечня) вече почти били приети. Може би фактът за превземането на Кремъл би останал съвсем скрит, ако няколко басаевци не бяха отворили търговия с гранатомети и боеприпаси направо в Александровската градина. Когато конкурентите от оръжейната търговия от известното място на Котелническата крайбрежна улица разбраха това и пуснаха срещу тях своята милиция, басаевците се затвориха в Кремъл. На журналистите стана известно за случилото се, и не остана никаква възможност фактът на завземането да бъде укриван повече.
Тогава от ФСБ решиха да преминат към силови мерки. Тъй като от групата „Алфа“ на предложението да превземат Кремъл с внимателен щурм отговориха с нецензурни ругатни и тряснаха слушалката, беше решено терористите да бъдат притиснати психологически. С тази цел на сградата на хотел „Национал“ беше разпънат портрет на президента, спешно направен чрез фотомонтаж: на портрета президентът страшно мръщеше вежди под червената ОМОНовска барета. Акцията се основаваше на идеята на полковника от ГУОП Семичленни, че намръщеното лице на президента ще хвърли враговете в ужас. Самият полковник, предлагайки плана си, изхождаше от това, че ще го повишат в длъжност веднага след като доложат нагоре за идеята му. Естествено така и стана.
Като друга мярка за въздействие на терористите беше избрано спирането на водата, тока, и канализацията. Впрочем след няколко гранатометни изстрела от стената и ехидната забележка на контролирания от „Тука-банк“ вестник, че само сегашната руска власт е способна да се държи с неизвестните бандити точно както и със законно избраните депутати от парламента, водата и канализацията отново бяха пуснати.
Изобщо реакцията на средствата за масова информация беше нееднозначна. Ляворадикалният печат (особено контролираният от „Тука-банк“) демонстрираше широк плурализъм на мненията, граничещ от една страна с параноя, а от друга — с шизофрения. Вестниците, контролирани от „Чупка-банк“ и претендиращи за интелектуалност, внимателно отбелязаха приликата на калпаците с презервативи и пишеха за неизбежната в постимперската епоха демаскулинизация на Кремъл, за едиповия комплекс на младите национално- държавни образувания по отношение на неотдавнашната метрополия и за много други неща. В тези статии нивото на осмисляне на станалото се издигаше до невероятни висоти, и дори ставаше неясно как тези събития могат да се случат в страна, където живеят толкова умни хора. Но и на това се даваше отговор. „Басаев — писа един автор — просто пръв осъзна тегнещата над поструските пространства необходимост колкото се може по-бързо да се избяга от доминантните парадигматични кодове на фалическия фетиш и етатизираното воайорство…“
Читать дальше