Виктор Пелевин - Върколашки метаморфози

Колкото до илюзиите или химерите, те могат да са с различна природа. Тук всичко зависи от личните качества на лисицата, от въображението й, от духовната й сила и особеностите на характера. Голяма роля играе и това колко хора трябва да видят илюзията едновременно.

Едно време можехме. Можехме да правим илюзорни вълшебни острови, да показваме на многохилядните тълпи летящи в небето дракони. Можехме да създадем образ на огромна войска, която се приближава към градските стени, и всички жители на града виждаха тази армия еднакво, до последната подробност на екипировката и гербовете на знамената. Но това го можеха великите, недостижими лисици от древността, които платиха за това си чудотворство с живота си. Като цяло оттогава сме много деградирали — вероятно поради постоянната си близост до човеците.

Моите сили, разбира се, изобщо не могат да се сравняват със силата на великите лисици. Ще дам пример: един човек мога да го накарам да види каквото си поискам. Двама? Почти винаги. Трима? Това вече зависи от обстоятелствата. В това отношение няма твърдо определени правила и всичко зависи от усещанията: аз усещам възможностите си, да го кажем така, като алпинист, застанал на ръба на скален перваз. Той ясно усеща дали може да прескочи до другия ръб, или не. Ако не прескочиш, падаш в пропастта — аналогията с нашите магии е съвсем точна.

Така че е по-добре да не пробваш да надскачаш възможностите си, понеже илюзията, чиято сила не е достатъчна, за да подчини чуждото съзнание изцяло, те издава моментално. Механизмът на случващото се е сложен, но външният резултат е винаги един и същ — когато внезапно излезе от хипнотичния контрол (пуска опашката, както казваме ние), човекът обикновено получава припадък с непредсказуеми последици. И най-често се опитва да убие лисицата, която пък в този момент е съвсем беззащитна.

Въпросът е там, че в нашата работа има една доста пикантна особеност. В неработно състояние опашчицата ни е съвсем мъничка и си я подвиваме между краката. За да заработи с пълна мощност, антената трябва да се разгъне. За целта трябва да си смъкнеш гащите (или да си вдигнеш полите) и да размахаш опашката като огненочервен шлейф. Така силата на внушението нараства десетки пъти и всички сериозни въпроси се решават именно по този начин.

Необходимостта да се заголваш по принцип води до неловки и двусмислени ситуации, но за късмет на лисиците при нея се наблюдава едно наистина удобно обстоятелство. Ако успееш да се заголиш достатъчно бързо, реципиентът забравя всичко, което е видял. Наблюдава се нещо като зона на здрача, десетина-петнайсет изпадащи от паметта секунди, през които ние трябва да си свършим работата. Нещо подобно става при припадъците — като се свести, човек не помни какво е станало непосредствено преди пристъпа.

Остава да кажа само още едно. Ние се храним като всички (почти по диетата на Аткинс). Освен това обаче можем да усвояваме пряко човешката сексуална енергия, която се отделя по време на любовния акт — бил той реален или въображаем. И докато обикновената храна просто поддържа химичното равновесие на телата ни, сексуалната е нещо като основен витамин, който ни прави омайващи и вечно млади. Вампиризъм? Не съм сигурна. Все пак ние просто вземаме онова, което неразумните човеци пилеят където им дойде. И ако с разточителността си те се докарват до смърт, ние ли сме виновни?

В някои книги за лисиците пише, че не се къпели — и по това ги познавали. Но не е така, ние сме си чисти. Просто обилната сексуална енергия ни изпълва с безсмъртната изначална първооснова и тялото ни се изчиства самичко чрез вдъхваната утринна свежест. Леката му миризма пък е изключително приятна и напомня на парфюма „Essenza di Zegna“, само че е по-фина, по-въздушна и без пламенния чувствен мистрал далече на заден план.

Надявам се, че действията ми вече ще са ви по-ясни. И така, пуснах душа, та клиентът да чува шуртенето му, понадупих се и си освободих опашката. После, без да бързам, преброих до триста (пет условни минути) и отворих вратата.

В популярните изложения на теорията на относителността често се предлага да си представим, че снимат две камери — едната в независима координатна система, а другата на главата на астронавт. В нашия случай би било по-правилно да кажем „в главата“. Какво би показала камерата в главата на сикха? Вратата на банята се отваря и в спалнята влиза девойката на мечтите му от мокрите му детски сънища. Увила се е в снежнобяла хавлиена кърпа.