Виктор Пелевин - Върколашки метаморфози

— Не точно. Там събират всичките супермени от деветнайсети век — капитан Немо, Невидимия, Дориан Грей и така нататък.

— О? Оригинално.

— Нищо оригинално няма. Основаната на посредничеството икономика поражда култура, която предпочита да препродава създадените от други образи, вместо да създава нови.

Тази фраза я бях чула от един ляв френски кинокритик, който ме прекара с триста и петдесет евро. Не че бях съгласна с всичко в нея, но просто всеки път, когато я повтарях при разговор с клиент, ми се струваше, че кинокритикът си отработва няколко условни единици. На сикха обаче това му дойде нанагорно.

— Моля? — И се намръщи.

— С две думи, този персонаж, Немо, страшно приличаше на вас. Брада, мустаци… И освен това се молеше на богинята Кали в подводницата си.

— Е, значи нямаме много общо — усмихна се той. — Аз не се прекланям пред богинята Кали. Аз съм сикх.

— Много уважавам сикхизма — казах. — Според мен това е една от най-съвършените религии на света.

— Познавате я?

— Да, разбира се.

— Сигурно просто сте чули, че сикхите носят тюрбани и бради — засмя се той.

— В сикхизма не ме привличат външните му атрибути. Възхищава ме духовната му страна, особено храбростта на прехода от упованието в живите учители към упованието в книгата.

— Но така е и в много други религии — каза той. — Просто вместо Корана или Библията ние имаме Гуру Грант Сахиб.

— Но никой друг не гледа на книгата като на жив наставник. Освен това никъде другаде няма такава революционна концепция за Бога. Най-впечатлена съм от двете основни черти, които радикално отличават сикхизма от всички други религии.

— И кои са те според вас?

— Първо, признаването на факта, че Бог е създал света не с някаква възвишена цел, а най-вече за собствено удоволствие. Никой преди сикхите не се е осмелявал да го твърди. И второ — богонамирането. За разлика от другите системи, в които имаме само боготърсачество.

— Какво имате предвид с „боготърсачество“ и „богонамиране“?

— Спомняте си апорията с екзекуцията на площада, нали? Тя често се привежда в коментарите към свещените сикхски текстове. Мисля, че води началото си от гуру Нанаку, но не съм съвсем сигурна.

Сикхът така опули кафявите си очи, че заприлича на рак.

— Представете си пазарския площад — продължих. — В центъра имаме заобиколен от тълпа ешафод, на който отсичат главата на осъден престъпник. Обичайна за средновековна Индия картина. За Русия също. Та значи боготърсачеството е, когато най-добрите членове на нацията се ужасяват от кръвта по брадвата, започват да търсят Бога и в резултат след сто години и шейсет милиона трупа постигат леко повишаване на кредитния рейтинг.

— О, да — каза сикхът. — Това е огромно постижение на страната ви. Имам предвид повишаването на кредитния рейтинг. А какво е богонамирането?

— Когато намират Бог направо на пазарския площад, както са направили учителите на сикхите.

— И къде е той?

— Бог в тази апория е и екзекуторът, и екзекутираният. Но той е и тълпата около ешафода, самият ешафод, брадвата, капките кръв по брадвата, пазарският площад, небето над пазарския площад и прахта под краката. И, разбира се, и тази апория, и — най-главното — онзи, който я слуша сега…

Не съм сигурна, че такъв пример може да се нарече апория, понеже в него няма неразрешимо противоречие въпреки че може би то е тъкмо в това, че Бог се открива сред кръвта и ужаса. Както и да е, сикхът нямаше възражения срещу този термин. Само се опули още повече и заприлича не само на рак, а на рак, който най-после е загрял защо около него са наредени пълни догоре халби. Докато той размишляваше над думите ми, аз спокойно си допих коктейла — така и не ми стана ясно какво е това Drambuie. Сикхът, трябва да призная, изглеждаше живописно — все едно балансираше на ръба на озарението и само лекичък външен тласък можеше да измести центъра на неустойчивото му равновесие.

Всъщност точно така стана. Щом чашата ми докосна масата, той дойде на себе си. Извади от портфейла си карта „Diners Club Platinum“ с холографски Че Гевара и потропа с нея по масата да привлече сервитьора. После сложи ръка на китката ми и прошепна:

— Не е ли време да се качваме?

Името „Национал“ предполага репрезентация на националния вкус. В Русия той е еклектичен, което се отразява от обстановката: килимът по стълбите е с класически кралски лилии, витражите по прозорците са модерн, а в подбора на картините по стените наистина е трудно да се открие какъвто и да било принцип. Черкви, букети, дъбрави, селски бабки, сцени от версайския бит, в които току се мярка Наполеон, като син папагал със златна опашка…