Виктор Пелевин - Върколашки метаморфози

Затова повечето плътеници от този вид се наричат А Цзъ“.

Помня го този човек. Главата му приличаше на жълто яйце, а очите — на две лепнати на яйцето хартийки. Не предава съвсем точно историята на връзката ни, пък и се заблуждава, като твърди, че съм се била казвала А Цзъ (в някои преписи Ай). Началникът на охраната ме наричаше А, а Цзъ дойде от звука, който издаваше, когато жизнеността му почна да се изчерпва: докато говореше, всмукваше силно въздух, сякаш се стараеше да намести увисналото си долно чене. Освен това не е вярно, че съм била развратница, а после съм се превърнала в лисица — доколкото знам, така изобщо не става. Но както и да е, когато чета този откъс от древнокитайската проза, се вълнувам като одъртяла актриса, която гледа моминските си снимки.

Защо се казвам А ли? Един начетен конфуцианец със склонност към момченца, който знаеше коя съм, но все пак прибягваше до услугите ми чак до смъртта си, измисли интересно обяснение. Това било, разбирате ли, най-краткият звук, който можел да издаде човек, когато мускулите на гърлото му престанели да му се подчиняват. И наистина някои хора, които магьосвам, успяват да изхъркат нещо като „Ааа…“. Този конфуцианец дори ми подари калиграфия — започваше с думите: „Ай Хуй и върба над нощна река…“

Може да ви се стори, че да живееш в Русия и да се казваш Ай Хуй е ужасно. Все едно да живееш в Щатите и да се казваш Whatze Phuck. Да, името ми хвърля върху живота ми тежък печат и винаги някой от вътрешните ми гласове все е готов да ме попита: „Бе чий хуй го крепиш в тоя живот, Ай Хуй?“ Но това, както вече казах, е най-малката ми грижа, дори не ми е грижа, понеже работя под псевдоним, а нещо като шегичка — вярно, от сферата на черния хумор.

Да съм проститутка също не ми тежи. Смяната ми в „Балчуг“ Дуня (там я знаят като Врътката) веднъж определи разликата между проститутката и съпругата така: „Проститутката взема от мъжа сто долара за това, че му прави кефа, а съпругата му взема и последната пара и го изцежда до кръв“. Не съм съвсем съгласна с това радикално мнение, но в него все пак има зрънце истина: нравите в днешна Москва са такива, че ако преведем израза „по любов“ от миг потрепкащо-натопорчен на юридически, ще се получи „за сто хиляди в зелено плюс маясъл“. Какво да ни интересува при това положение мнението на обществото, в което господства такъв морал?

Аз си имам по-важни проблеми. Съвестта например. За нея обаче ще мисля в някое друга задръстване, вече стигаме.

Цилиндърът е кастов знак, намекващ за принадлежност към елита, както и да се отнасяме към същия. И ако на входа на хотела те посреща човек с цилиндър, кланя ти се доземи и ти отваря вратата, значи те качва на такива социални висини, че това налага сериозни финансови задължения върху хората, на които не им е провървяло толкова в тоя живот.

Което тутакси се отразява в менюто. Сядам на бара и се задълбочавам в дринк-листа, опитвам се да намеря нишата си между четирийсетдоларовите уискита и шейсетдоларовите коняци (за четирийсет грама, моля ви се!). Имената на лонгдринковете се групират в остросюжетна повест: Tekila Sunrise, Blue Lagoon, Sex on the Beach, Screwdriver, Bloody Mary, Malibu Sunset, Zombie 4 4 Текила изгрев, Синя лагуна, Секс на плажа, Отвертка, Кървавата Мери, Залез в Малибу, Зомби — Б.р.ред. . Направо филмов сценарий.

Но аз си поръчах коктейл със заглавие Rusty Nail 5 5 Ръждясал пирон — Б.р.ред. — не в чест на наближаващата среща, както би си помислил някой с психоанализна нагласа на ума, а заради непонятното Drambuie, което влизаше в него заедно със скоча. В тоя живот всеки ден трябва да научаваме по нещо ново. Освен това менюто беше на два езика и на руски този коктейл се казваше „Расти Найл“. Милият Найл, живурка си някъде в предградията, планира си плановете и изобщо не подозира, че след емиграцията го чака един голям ръждив пирон… Още една заявка: историята на руско-американец, потеглил към светлините на голямата мечта и се naHANDril. Ох, защо не съм в кинобизнеса!

В бара седяха две мои съратници — Карина от бившите моделки и транссексуалката Нели. Тя дойде тук от хотел „Москва“, след като го закриха. Нели наскоро я чукна петдесетакът, обаче се оправя идеално. В момента омайваше някакъв галантен скандинавец, а пък Карина сам-саменичка се тровеше и аз не знам с коя цигара, което си личеше по наплесканите с червило фасове в пепелника. И до днес не знам точно защо става така, но става, и то редовно — Нели, грозницата с комсомолската биография, бичи повече от малките с вид на моделки. Причините може да са различни: