Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

Под същото име той постъпва, за да получи най-сетне висшето си образование, в йезуитския университет в Рим, наречен „Руската колегия“, намиращ се на улица „Карло Гаетано“. Тук, за кой ли път, изпъква като първенец. Докато е следвал, изглежда, е бил посветен в монашество и става член на йезуитския орден, защото през 1961 година ректорът на колегията отец Густаво Ветер му връчва дипломата не на Стефан Мирославов, не на Анри Лекок, дори не на Филипо Таламо, а вече на отец Джузепе Паван.

След това имаше сведения, че е участвувал активно в дейността на Комитета за съдействие на бежанците от България. По-късно следите му се губеха. Знаеше се само, че е заминал за някаква тайна вила на йезуитския орден в Алпите. После следваше нов провал в информацията. В началото на седемдесетте години са го виждали да се подвизава като отец Пиетро Коффи в прочутата вила „Малта“ известното гнездо на йезуитски шпиони — при управляващия отец Роберто Цюлиг.

С какво се е занимавал Мирославов през последните години на пребиваването си в чужбина, дали през това време не е идвал в България с някаква тайна мисия, не се знаеше. Странно, дори непонятно беше и обстоятелството, че след повече от двадесет години, прекарани в Италия, където той несъмнено добре се е подредил, във всеки случай по свой вкус, когато вече е наближавал петдесетте, е решил да се завърне в България и от добре поставен йезуитски отец се е превърнал в майстора техник Петров. Ако, разбира се, това е било негово желание. Ако някои вишестоящи йезуити не са се възползували от желязната дисциплина на ордена и той с трябвало просто да плати дълговете си към него.

Самото прехвърляне поставяше редица важни въпроси.

Първият беше какво се е случило с истинския Георги Михайлов и защо се е съгласил той „да се размени“ с Мирославов, да му предаде паспорта си? И къде се намираше сега той? Някъде на Запад? Или закопан сред шубраците на Балкана? Такива размени — един влезе с чуждестранен паспорт, друг излезе със същия, като само смени фотографията, а гостенинът остане в България — бяха известни. Но за целта във всеки случай беше необходимо доброволното съгласие, желанието на този, който ще излезе. Какво е могло да подтикне Георги Михайлов — истинския — към подобна постъпка, към измяна на родината? В биографията му, доколкото те я познаваха, нямаше никакви сигнали в тази посока. Просто един обикновен гражданин и нищо повече. Макар че… кой знае какво се е таяло в душата на този „обикновен гражданин“, какви фактори са оказвали влияние върху ума и поведението му. Да, този момент трябваше най-внимателно да се проучи!

Друга загадка криеше Евлампия Благовестова Босилкова, така наречената кака Ева. Тя несъмнено знаеше за нелегалната дейност на мъжа си. Без нея той не би могъл да изгради скривалищата, да ги ползува. Пък и това постоянно дежурене в къщата — не означаваше ли то, че и тя изпълнява своята задача, стои на поверения й пост? Да не забравяме, че тя бе обезпечила удобната самостоятелна къща, тъй подходяща за шпионските му цели, че тя чрез брака им му бе дала и софийското жителство, без което „провинциалният майстор Петров“ не би могъл да се настани и да работи в столицата. Какво я бе подтикнало към всичко това? Дали просто меракът на застаряващата вдовица да се сдобие на всяка цена със съпруг, какъвто и да е той, дори шпионин! Или пък дълбоко вярващата, фанатична съботянка бе получила съответните внушения — не, направо нареждания — от своя пастор? Не беше ли пасторът заповядал на покорната овчица от стадото си? Този въпрос също подлежеше на изследване.

Той поставяше и въпроса, защо протестантският пастор бе наредил на своята послушна верующа да измени коренно живота си, да сключи брак с посочения и чужд мъж? И то католик. Йезуит! Коя е тази сила, която можеше да принуди отколешните смъртни врагове — католиците и протестантите — да се обедният за обща борба с комунизма? Та нима сега Мирославов служеше само на своя орден! Нима за него той събираше оперативна информация за външната търговия на народната република? Нима за поповете той разузнаваше тайните на новите ни заводи?

Не бяха ли го продали светите отци на някоя друга организация, за която се знаеше, че отдавна тясно сътрудничи както с папските агенти и особено с йезуитския орден, така и с ръководствата на всевъзможните протестантски секти?

22 септември, понеделник

Първият голям разпит бе насрочен за другия ден сутринта. Надвечер, след като отминаха текущите дела, генерал Марков извика при себе си полковник Ковачев и капитан Консулов за последно уточняване. Макар че планът за разпита бе вече утвърден, все пак трябваше, както се изрази Марков, „тук-таме да поръсят малко сол и пипер“. Решено бе, че разпита ще води Ковачев в присъствието на Консулов, а генералът ще слуша в своя кабинет.