Майкъл Периш - Сред белия ад

— В името на Оргуудоо…! — изплъзна се от устата му. Тогава ледената вълна стигна до него и го завлече със себе си.

От силата на сблъсъка Алкам беше изхвърлен от седлото. Описа широка дъга във въздуха, удари се тежко, ужасен се опитваше да се задържи за нещо, но хващаше само лед и въздух, докато стихията с главоломна скорост го влачеше надолу. Многократно се преобърна, успя да хвърли един последен поглед към селото на нарките, което беше толкова близо, че само ръка протегнеш и ще го докоснеш и въпреки това — вече недостижимо. Остана жив достатъчно дълго, за да разбере, че лавина свлича него и армията му в подножието на склона и освен това немилостиво ги запокитва в бездънната пропаст, която зееше по-нататък.

В първите секунди, след като ужасният рев на природни стихии секна, се възцари тишина. Потиснати и поразени, всички бяха приковали погледи в края на пропастта, зад която бяха изчезнали Алкам и цялата му войска.

Тогава от гърлото на Аруула се отприщи остър, пронизителен, триумфален вик — и в следващия момент към ликуване се присъединиха и нарките.

Мъже, жени и старци скачаха и вдигаха високо ръце, пищяха от щастие и радост, че все още са живи. Повечето от тях бяха така наплашени и напрегнати, че едва сега проумяха, че са спечелили битката, че вече Алкам и неговите воини няма застрашават живота им.

Старият Йорл избухна в ясен, младежки смях. Със спонтанен жест прегърна Мат, после дъщеря си.

От всички страни заприиждаха нарки, потупваха Матю рамото, прегръщаха го и му благодаряха, някои и със сълзи в очите. Самият Мат едва сдържаше щастието си. Не би могъл предварително да каже със сигурност дали планът му ще успее. В него бяха заложени твърде много неведоми неща и нямаше време да се направят точни изчисления.

Онова, което се оказа гибелно за Алкам и хората му, бе приложната физика!

Горещата вода, която дойде от пещерата и потече дълбоко под снежната покривка, разтопи снега при замръзналата почва. От студа водата веднага отново замръзна и образува тънък слой лед между земята и снежния пласт. Снежната покривка върху склона не можеше да се задържи при атаката на воините и накрая се превърна в унищожителна лавина.

Така мечтата на Алкам за велико царство, което щеше да носи неговото име, беше погребана от бушуващите талази сняг и лед, при които не успяха да оцелеят нито военачалникът, нито неговите главорези.

Приближи се Сам и благодари на Мат с една сърдечна целувка, която Аруула проследи с неудоволствие.

— Ти ни спаси — заяви дъщерята на Йорл. — Затова ще ти бъдем винаги благодарни.

— Хубаво — рече Мат хилейки се. — На първо време ще ми е достатъчна и противоотровата.

Сам погледна в земята и се покашля.

— Няма никаква противоотрова — заяви му тя.

— Какво? — Мат ококори очи.

— Нямаш нужда от противоотрова — каза младата жена и го погледна със смесица от чувство за вина и широко ухилване. Трънът не съдържаше отрова. Беше само…

— …лъжлив трик — нарече Мат на родния си език нещата с истинските им имена и в следващия момент избухна в оглушителен смях, към който се присъединиха Сам, Аруула и всички други.

Почти две седмици Мат и Аруула останаха при нарките, за да си отдъхнат от умората на миналите дни.

Планинците отгатваха по погледа им всяко тяхно желание. Когато Мат помоли Йорл за необходимото, за да си направи летателен апарат, с който той и Аруула можеха да напуснат планините, старейшината дори заповяда да съборят една от хижите в селото, за да предоставят на Мат животински кожи и дървен материал, от които имаше нужда за осъществяване на проекта си.

Пред изумените погледи на жителите на селото Мат се зае да конструира делтаплан по начина, по който в неговото време летяха любителите пилоти. Като летец той разбираше достатъчно от аеро- и термодинамика, за да може да измайстори годен, товароносим летателен апарат и всъщност след няколко опита успя да нахвърли на чертеж един делтаплан за който вярваше, че безопасно може да свали двама души де долината.

В деня, когато се сбогуваха, цялото село беше на крака.

Йорг държа кратка прощална реч, в която с прекалено възторжени думи още веднъж благодари на Мат за помощта му. Поднесе му огърлицата си, която беше направена от нокът на нарка-то, и която, затапена с восък, съдържаше малко от фосфоресциращата вода. С умилително-патетични слова даде на Мат почетната титла „Нарка-нето“ — новият закрилник на нарките.

Тогава дойде редът на Сам.