Майкъл Периш - Сред белия ад

Куршумът разкъса ръждясалия метал. Аруула беше свободна.

Мат хвана младата жена за ръка и понечи да я помъкне със себе си, но тя спря, притегли го към себе си и нежно го целуна в устата.

Топло чувство обзе Мат. Отново осъзна, че Аруула беше за него нещо повече от боен другар. Отвърна на целувката й и за кратък миг изглеждаше, че виковете на войниците и пращенето на огъня принадлежат на друг, чужд свят.

Тогава побягнаха.

Презглава излетяха от палатката и само на косъм се разминаха с лъскавото острие, което се стрелна откъм тъмното нощно небе.

Със светкавична реакция Мат блъсна Аруула настрани, направи скок напред и се претърколи. Веднага отново се изправи на крака, обърна се и видя пред себе си едър боец. Дангалакът държеше в ръцете си двурък меч, който размахваше заплашително във въздуха.

— Умри — каза той задъхано, с гърлен глас.

— Сори, момко — изръмжа Маддракс извинително. — Нямам време…

С тези думи вдигна пистолета си и стреля. А великанът, чието коляно куршумът разтроши, изпусна оръжието си и със стон се строполи.

Аруула не се бави нито миг и грабна безстопанствения меч.

— Сега накъде? — попита тя.

— Към кошарата — отвърна Мат и посочи другата страна на лагера, където се намираше ограденото място с ефрантите.

— Тогава хайде — рече Аруула.

На бегом се спуснаха по уличката с палатките и прекосиха лагера, в който цареше пълен хаос. Повечето от хората на Алкам бяха заети с гасенето на пожара и се опитваха да попречат на пламъците да се разпространят и в останалата част на лагера, в който вече бяха унищожили три палатки.

Малцината воини, които Мат и Аруула видяха и им се изпречиха на пътя, бяха на бърза ръка прегазени от тях. Виковете им се загубиха сред общата бъркотия.

Останали без дъх, стигнаха до кошарата с товарните и ездитни животни.

— Стой! — извика стражът, един от малцината, които бяха останали на поста си. Когато видя Мат и Аруула да нахълтват, вдигна копието си и понечи да го хвърли.

Аруула го изпревари.

Мечът й, който тя запрати с убийствена точност, разсече със свистене въздуха и с ужасна сила се заби в гърдите на боеца. Мъжът моментално умря.

Аруула изтегли острието от трупа и взе кожената наметка на постовия, докато Мат мина през парапета на кошарата и се приближи до един оседлан ефрант.

Никога преди не бе възсядал някое от тези космати животни, но в ранчото на чичо си бе яздил диви коне. Може и да нямаше никаква представа как се управлява във въздуха мутирала гигантска мравка — но във всеки случай беше уверен, че може да язди четирикрако животно…

Вкопчи се в твърдата, дълга козина на ефранта и се изкачи до седлото, което беше завързано за мощния гръб на животното. Огромните, извити бивни бяха страховити на вид, ефрантът вонеше като як, но Мат нямаше нищо против, ако това щеше да им осигури измъкването от лагера на Алкам…

Бързо помогна на Аруула да се качи и седне зад него, тогава изплющя с поводите.

Огромният, обрасъл с четина хобот нададе оглушителен рев и в следващия момент ефрантът потегли.

Това беше яздене с ужасни подскоци.

Гигантското животно местеше тромаво масивните си крака, като при това сякаш земята трепереше. Ефрантът полека-лека се отправяше на път. Мат го насочи към преградите на кошарата, които якото животно изпочупи като клечки.

Тогава дръпна поводите, насочи ефранта към загражденията. Животното се подчиняваше с готовност. Свикнало да изпълнява без съпротива заповедите на своите ездачи, се носеше срещу оградата, упорито и непоколебимо като танк, при това все по-бързо и по-бързо. Мощните му бивни проправяха пътя, коловете на палисадата със стон поддадоха и се разпукаха.

С многотонното си тегло стъпка заграждението, смачка всичко и в следващия момент проби оградата.

Бяха свободни.

Мат хвърли през рамо поглед назад, видя, че бягството им не е останало незабелязано. Дотичаха воини с яростни крясъци на уста. В безсилен гняв мятаха копията си след бегълците — но никое не достигна целта си.

— По-бързо! По-бързо!

Мат и Аруула подканяха животното, бягаха навън в тъмнината. Вече повярваха, че са избягали на Алкам и хората му…

— Какво става?

Мъжът, чието лице беше страшно обезобразено от пламъците, се изкачи на покритата с бойници галерия при палисадата.

Стражите се уплашиха, когато под всичките сажди, кръвта и обгорялото месо разпознаха своя предводител Алкам.

— Откраднаха ефрант и избягаха — докладва един от мъжете и посочи навън към равнината, където Маддракс и жената бяха на път да се скрият в мрака.