Майкъл Периш - Сред белия ад

— Да, мъртъв е! — потвърди Мат с безрадостно ухилване. Твоето най-съкровено желание се изпълни. А сега, Алкам? Искаш ли да извикаш стражите си и да убиеш и мен?

— Какво? — Усмивката на генерала замръзна на лицето му. За какво говори приятелят ми?

— Не съм ти приятел — отвърна твърдо Мат. — Никога не съм бил. Никога не си мислил нещо друго, освен да ме използваш за собствените си планове. Е, след като убих нарка-то, вече не съм ти нужен. Защо ти е да ме оставяш жив?

Генералът хвърли на Мат ужасен поглед. Но чертите на лицето му веднага се успокоиха и се възвърна лицемерното ухилване.

— Маддракс се учи бързо — призна той.

— Нали? — Мат кимна мрачно. — И това не е всичко. Къде е Аруула?

Върху лицето на Алкам се възвърна трескавият поглед.

— Изплюй камъчето! — заповяда Мат, измъкна пистолета си и го насочи към генерала. — Или и теб няма да те сполети нищо по-добро от това на нарка-то!

В продължение на един миг военачалникът стоеше замръзнал от ужас. Тогава с дрезгав глас издаде команда — и в следващия момент Мат преживя неприятна изненада.

Изработените от животински кожи платна, които представляваха стените на кръглата палатка, внезапно паднаха — и се появиха десетки стрелци с лък с насочени към Мат готови за стрелба оръжия.

— Както вижда Маддракс, взел съм предохранителни мерки — заяви Алкам триумфално. — Ако Маддракс ме убие, самият той ще умре в следващия миг, пронизан от стрели.

Мат Дракс трескаво се огледа. „Този подъл кучи син!“ Погледите им се срещнаха и като че замръзнаха във въздуха.

— Имаш право — обясни Матю внезапно и бавно отпусна оръжието си.

Алкам вече си помисли, че желанията му са се осъществили, когато Мат неочаквано натисна спусъка. Не се беше прицелил в Алкам, а в главата на нарка-то, която лежеше на пода, без никой да й обръща внимание. И не държеше в ръката си своята Берета, ами сигналния пистолет от аварийния пакет.

Всичко стана за части от секундата.

С оглушителен трясък, който накара стрелците с лък да замръзнат от уплаха, сигналната ракета излетя от дулото и експлодира с ярка светлина, която заслепи всички, които — както и Мат — в този момент не бяха затворили очите си. Пламъкът обгърна главата на нарка-то и напоената с масло козина веднага се запали.

Черепът пламна с глухо изфущяване и след всяка следваща секунда се превръщаше в алено кълбо.

Алкам, който стоеше в непосредствена близост, беше обзет от пламъци. Непоносима горещина се разнесе на всички страни. Огънят обгърна взривообразно цялата палатка, незабавно подпали дървените подпори и кожените платна.

Сред заслепените стрелци с лък настъпи ужасна паника. Някои бяха твърде близо до пламъците и нададоха ужасяващи викове, когато дрехите им се подпалиха, други побягнаха слепешката. Трети пък се хвърлиха ужасени на пода, защото помислиха, че Оргуудоо е извършил унищожително огнено чудо. Нито един не помисляше да стреля срещу Маддракс.

В продължение на няколко секунди цареше неописуема суматоха. Пламъците съскаха, мъжете крещяха с цяло гърло. Изплашените стражи дотичаха, воини се лутаха като живи факли в тъмнината, в агонията си подпалиха и други палатки. И самият Алкам, целият в пламъци, побягна навън и се хвърли в снега.

Възползвайки се от хаоса, Мат изчезна. Сграбчи първия войник, който му се изпречи на пътя.

— Жената! — заповяда му с гръмлив глас. — Варварката! Къде е?

Войникът така и не разбра кога Мат успя да опре в гушата му дулото на „Берета“-та, която беше сменил след сигналния пистолет. Воинът никога не бе виждал такова оръжие — но не се съмняваше, че то притежава могъща магия и може да откъсне главата от шията му.

— Във… в червената палатка — запелтечи той.

Мат го отблъсна от себе си и се втурна надолу по уличката между жилищата на воините. Някъде дадоха сигнал за тревога. С възбудени викове войниците наизлязоха от палатките и забързаха към бушуващия пожар.

Никой от тях не му обърна внимание. Кожената наметка, която носеше, и тъмнината му помогнаха необезпокояван да стигне до червената палатка, която му беше описал воинът. Нахълта в нея и благодари на Твореца, когато видя Аруула жива и здрава.

— Маддракс! — Лицето й се проясни, когато го видя. — Щом чух гърма, знаех, че може да си само ти…

— Да се разкараме оттук — заяви Мат, радостен, че отново може да използва родния си език. Пристъпи до Аруула, прегърна я, за да я предпази, и насочи „Берета“-та към веригата, поставена около глезена на варварката.