Велимир Петров - Перверзна кръстословица

— Какво по-точно ви е опасното…

— Аз мла… Сержант…

— Сержант Ралчев!

— Да… съм педофил-рецедевист, издирван… под дърво и камък… и на други обществени места.

— А, такааа! Нещо друго да си самопризнаете… да сте сгазили някого…

— Нее… даа… ето — това невинно дете, е обект на моите гадни, педофилски, мръсни и разюздани, покварени… — дядето посочи с рамене и глава към задната седалка. Подпъхнатата мека възглавница, между струпаните кутии и кашон се размърда и се оказа, че е всъщност топчесто същество от женски пол, на видима възраст колкото водача на мъпъсъто, срамежливо прикриващо с шепа чейне със златно зъбче и два липсващи такива — горе, ляво — четвърти, пети. Картинката се допълваше от бузи, натрити надве-натри с руж и карминени устни, готови да цъфнат като попреминал гюл, под напора на сдържан смях. Ръцете стискаха конвулсивно, сякаш да не избягат, едновременно алуминиевата патерица, носна кърпа, същата кръстословица и причудлива химикалка с пискюлче.

— И това — с педофилството, от колко време е?

Дядето впери поглед в тавана, замърда беззвучно устни, гръцмулът му подскачаше в ритъма на броенето… пръстите заотмятаха…

— Има-няма около петдесет и две години; постоянен сексуален тормоз от моя страна, разюздан секс; само това бедно дете си знае какво съм му сторил, а е и кръгло сираче отгоре на всичко. Че и го покварих дотолкова, та ми отговаря със същото — и тя стана педофилка! Нали, миличко, си ми долна педофилка. Щото и аз съм и едно детенце, прелъстявано и поругавано денонощно и снощи цяла вечер. Също така съм и кръгло сираче. Това е гу’син Сержант; щраквайте белезниците, че да си гледаме работата, а и бензинът ми беше до тука.

Уж кръстословицата беше затисната под планшета, на капака на дежурната кола, до кокетното краче на радара — как се озова навита на масур и тупкаща по ръкавицата на сержант Ралчев, тепърва ще се изяснява. Засега разпореди:

— Ако вие сте педофили, то аз съм геронтофил! — блясна с новите си познания сержантът. — Усещам как започвам да ви харесвам и заобичвам! Хайде, движение! Да ви няма! Да не стане по-лошо, да ме вкарате в беля!

— Аууу! — изписка запъханата мека възглавница от женски пол — Отвесно-десет букви — геронтофил! Пасва точно в кръстословицата! Божеее, какви полицаи се навъдиха — всичко знаят! Обръщай, миличък, доста работа ни чака! — и прати въздушна целувка, която добре, че сержант Ралчев не видя — на него такива не му минаваха.

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13459]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00