Велимир Петров: Пурите

По-наблюдателните, както и тези които разбират от хубави и стройни мъже, са забелязали, че сме висок сто и осемдесет и един сантиметра, а бяхме и три — ръст добър, според холивудските стандарти.

Но има нещо, макар и съвсем малко, не според стандарта: една популярна таблица, за връзката между височина и килограми, изисква да сме висок двеста и петнадесет сантиметра, а понякога и двеста и двадесет… Това е следствие на факта, че го даваме тежко в някои отношения…

Едното „отношение“ е, че пушим пури. Не сме пуритан, но пурист и напорист — да! Винаги когато можем и когато сме във форма. Лингвистична и друга…

Журналистите и изкуствоведите подпомогнати от пресата и телевизията, вписаха в образа Ни „… неизменната пура…“, нещо като при Чърчил или някой други. Разбира се, не без Наша помощ — суета! На всички снимки и филми фигурираме с три четвърти или една втора пура. Никога цяла — ще е много нагласено. А така — случайно… Пура съпроводена с умно изражение, а Ние го можем, плюс достолепен жест. На всички става ясно, че сме солиден, навил си на масрафа, говорим само компетентно и гениално или почти… Понякога и Ние си вярваме…

Първата пура запалихме от любопитство. Далечен юношески спомен за жълтав литературен образ: отдалечаващ се бряг, пенеста следа зад кърмата. Той — облегнат на леерите (корабни парапети), запалва луксозна хаванска пура. Навярно от ароматния дим — едра сълза, отнесена от вечерния бриз. Няма да я види никога… Нея!

Брегът чезне, той остава насаме с пурата — хаванската — тя единствено му е вярна…

Далеко преди това се бяхме изпраскали в теорията на технологията, в сложите ритуали отличаващи джентълмена от „каруцаря“:

Елегантни дендита и сурови колониални офицери на служба, при Нейно Кралско Величество или елитни Джеймсбондовци, просто свещенодействаха. Между две глътки отлежала шотландска ракия, дълго подбираха най-подходящата за момента пура. Знаехме как точно ще постъпят със съответната опаковка: ако е в стъклена или в алуминиева шпула, с кой пръст точно ще почукнат избутат и прочее… Почти като постановка за пръстите на флейтиста. Доколко да се извади дискретно върха на езика, за да се овлажни повърхността на пурата, с въртеливо постъпателно движение. А с праволинейно възвратно такова, да се прекара два-три пъти под носа, по цялата и дължина и да се вдъхва със сладострастно притворени очи от аромата…

Пауза, колкото за глътка уиски, следва сложното обрязване: различни по вид и сложност ножчета, сърповидни, прави, гилотински. Хитроумни щракалки, мобилни или стационарни. Някой — към преспапието, други — с ланец към жилетката. Във везани калъфки и с инкрустирани гербове. Бижута!

Запалването — също е сложна операция. И дълга. Добре разпалената пура не поднася неприятни изненади, не криви, не гасне. Повторното припалване вгорчавява. Много е шик, подгряването и запалването да става без класическото всмукване, на височината на пояса.

Пушачът тип „каруцар“ е арогантен. Той е отрицателен герой. Бандит, който между два изстрела небрежно вади от горното си джобче второкачествена пура, отхапва, плюе невъзпитано на неподходящо място. Пали, както се пали фитил на бомба, може и от подметката си, смуче грубо и лакомо. Не е изключено и да гълта дима…

По начина на пушенето може да се построи характеристиката на образа. По Станиславски, например, в руското кино главният герой, когато ще взема важно, съдбовно решение пуши махорка, държи в ръка клечка. Може да е седнал на камък или пън. По разфокусирания му поглед личи, че мисли трескаво. Внезапно се сепва, тръсва перчем, решително счупва клечката. Изправя се, хвърля парчетата без да ги гледа, вляво и вдясно зад гърба си, изплюва фаса. Скъсал е с миналото — тръгва решително напред…

При джентълмена е съвсем различно. Той пуши съсредоточено пурата си от изискана марка. Разсеяно гледа как ледът чезне в двойното му уиски. На фокус е пепелта — дълга почти половин пура. Значи дълго е мислил, както и, че пурата е от доста добро качество, щом пепелта не се отронва. В един момент джентълменът помръдва, бавно се изправя. Със заучен жест, плод на дългогодишна практика, въртеливо задушава остатъка от пурата в пепелника. Нежно допива уискито, плаща. Разплаща се с миналото! Взел е решение! Джентълменът си е джентълмен…

Никога не сме били пушач, в смисъл на цигари. В далечното минало, когато се изграждат навиците (и вредните), плуването, гребането — изключваха тази лоша привичка. Имаше и други причини. Обонянието и комплексите свързани с него. Имаме много, много лошо обоняние — удушваме всичко на километър разстояние. Можем да познаем кой идва и какво е ял през последните двадесет и четири часа. Както и дали са му пресни чорапите и помислите. Също така, с два процента допусната грешка, подушваме кой при кого е спал, както и в кое заведение какво предлага мокрия бар. Много разочарования сме си навличали от тази негативна придобивка.