Мартин Карбовски - егоист

Другият вариант е да откажете на подококоросването още в началото. Никакви глезотии, сръбска музика и дисциплина (сръбска музика и дисциплина ще намерите в специализираните магазини на БАрмия) . Състезанието с жената и закачените за нея финансови проблеми е спечелено още на старта. Но мъжът като че ли е обречен. Оказва се, че има една друга мъжка глупост —

мъжете са глупави до състезание

Мъжът е заложил в себе си един особен произвол и надпревара спрямо другите мъжкари в човешкото стадо — той винаги иска да надбори, наскочи, надсвирка и надделее спрямо останалите мъже. Съвременното общество се е отказало от тези елементарни гореизброени начини на мъжко себедоказване. В днешно време мъжете се себедоказват мерейки си паричните пишки като деца. Правят го без особена злоба към конкуренцията и без особено опиянение от победите. Правят го пред новите и по-младите женски в стадото, защото там излиза най-евтино и е по-лесно — младата женска е неопитна и меркантилна. Независимо дали става дума за бельо, автомобил или някъкъв скъп, наследен от баба ви спомен („на баба ви хвърчилото“), тя си иска своето. Ако вие не й го купите, ще се намери Някой Друг да й го купи. Ако този Някой Друг й купи „на баба ви хвърчилото“, все ще се намери Друг Някой Друг да й купи самолет. После идва Трети Някой Друг и й купува кораба Касини отлетял тези дни към Сатурн и струващ 3,5 млрд долара. Междувременно тя не отказва романтиката от едно подарено пръстенче, стига то да е поднесено с любов от Някой Друг N4 (ще го намерите без да го търсите).

Това иде да докаже, че

мъжете са глупави до доброжелатество

Преди сто години те дадоха граждански, избирателни и финансови права на всички които претендираха и държаха на това — освен негрите и жените никой друг не се сети да поиска избирателни права. Който и да беше поискал по това време разни права със сигурност щеше да ги получи от чиста мъжка добронамереност. След раздаването на правата жените почти забравиха женската си същност и започнаха много да искат от живота. А от това, доказано е теоретичо, страда домакинството. Затова мъжете се стегнаха след началото на века и измислиха ютията, пералнята, прахосмукачката, хладилника и прочие целият прогрес в служба на жената. Този прогрес говори с думи прости, че мъжът от любов фабрикува женското свободно време, което логично би било да се употребява пак с Този Именно Мъж (ще го намерите в американските филми). Технологичния прогрес, бялата и черната техника (по магазините) донесоха повече свободно време на жената, но това не донесе повече женска любов на мъжа. Горното идва да докаже, че жената не просто бърка с безразборно неблагодарие в мъжките джобове, а че колкото повече бяла техника купувате на една жена, толкова повече ще бъдете свидетели на черна неблагодарност. Освен черната неблагодарност жената държи у себе си и неуважение към материалните блага без значение дали са съградени с честен или нечестен мъжки труд. Но изхождайки от доктрината Конфуций-Фройд-Карбовски всичко това е нормално, щом така се харесва и на двамата (респ. тримата, четиримата и т.н.)

Така в тезата на разделение на правата

мъжете и жените остават само два типа:

Мъжете биват богати и бедни. Жените се делят на красиви и грозни. В съчетанието на тези четири категории и в безбройните им нюанси процесът на „путкупване“ се романтизира, става красив и като че без него не може. Жената разбира, че я обичате като й купите романтичното КАКВОТОИДАЕ, само то да е изключително скъпо и функционално. А най-скъпото и функционално нещо, за което се сещам, е платинено биде със сифони от волфрам и молибден (ще ги намерите в Менделеевата таблица). Купете й го, и осъзнайте, че я „путкупвате“. А тя ползвайки го, също усеща че е путкупена, но ако изпитва и лека благодарност (и лека обич) — значи всичко е наред.

Просто тя е разбрала, че вие я обичате. А когато останете насаме с платиненото й биде (ще го намерите в банята) проронете една сълза за Изгубения Свят. Не този на Спилбърг и Артър Конан Дойл, а този на Гоген — там жените разбираха, че ги обичат по друг, по-различен начин.

По-романтично някак си. Честно и буквално. По гогенски… Защото жената без мъж е нищо, а мъжът без нея е сам.

репортаж писан с призовка на шията

Животът — това е един голям вентилатор.

Бракът — това е една голяма обществена тоалетна.