Затова — опичайте си акъла. И си потърсете децата.
11. TRANS PENIS GLORIA MUNDI (еманципацията)
Когато попитали един известен еротоман дали има нещо против феминистките и еманципираните жени той казал: „Не, разбира се, нямам нищо против, стига когато пушат в леглото да не си тръскат пепелта в ухото ми…“
мачизмът и еманципацията
В модерния проспериращ Стар свят, в ислямския Ориент и една бушменска махала в началото на ХХ век три жени едновременно и независимо една от друга понечили да откажат на мъжете си, напиращи да изпълнят мъжките си задължения. Експериментът се оказал фатален и за трите непознаващи се една друга жени — те, предполагам, били умерено набити от мъжете си. Така и тримата мъже без да искат са изпълнили едно от златните правила на Мохамедовите хадиси (ислямските правила за богоугоден начин на живот): „Ако една жена откаже на мъжа си, не я връзвай, а я набий умерено!“
Тази случка може условно да бъде считана за рождена дата на мачизма и като начало на ембрионалното развитие на най-женската болест на ХХ век, известна повече от карцинома на млечната жлеза, повече от кондиломите и някой течения извън географския смисъл на думата: еманципацията.
кой измисли еманципацията?
Грозноватата дума-знаме на съвременната жена не произлиза от подобни сложни латински диагнози като констипация (нормално запичане при бебета и стари хора) или лубрикация (омасляването на двигателя с вътрешно горене при усилена работа на буталата). Жените не знаят какво точно означава, а мъжете не се интересуват. Хомосексуалистите най-добре обяснават понятието — за тях еманципацията прилича на протеста на един от бегачите на дълги растояния, който по рождение носи шпайковете си обърнати с шиповете навътре. Оказва се, че еманципацията не е просто част от арсенала на студената ядрена война между половете. Тя е ужасяващо
подъл заговор на еротоманите,
сексманиаците и комплексираните мъжаги срещу жените, протичащ по следната схема: За да накараш една жена да легне с теб, ти си длъжен да я накараш да се почувства пълноценна като личност, да се почувства като един малък Айнщаин в сферата на човешкото битие и съзнание и с цената на всичко това да я вкараш в кревата си. В края на краищата, казват еротоманите, войната между половете се решава само и единствено на бойното поле наречено креват и те явно могат да си позволят да загубят всички битки извън кревата.
Пък и друго си е освен жена, в твоя креват да лежи и един малък Айнщайн.
еманципацията е лош вкус
не толкова за жените, които я проповядват, а за мъжете които я толерират. Като всеки заговор и еманципацията има бумерангов ефект — след като внушиш на една жена, че е Спилбърг само и само за да я чукаш, веднага се оказва, че Спилбърг не може да готви и отказва френска любов защото това не било присъщо на динозаврите през мезозоя. Еманципацията влудява обикновената жена повече от един обикновен оргазъм, защото е известно, че еманципацията е власт, а властта от своя страна — чист секс. Бумерангът се завръща най-силно в брачния живот, където мъжът със самочувствието на прахосмукачка ДеЛонги пере, чисти, готви и простира, докато жена му седи в артистични кафенета и спори по въпросите на „Фелиниевата метафоричност интерпретирана чрез балканския синдром във филмите на Костурица“.
Реално еманципацията и режисьорите-еротомани са причина да няма кино в България.
еманципацията затруднява комуникациите
между половете точно колкото псуваща телефонистка по линията Тутракан — Грудово. Еманципираната жена е особена порода егоист и се нуждае от:
а) личен живот
б) творчество
в) слава
г) пари
Личният живот
на еманципантката, за който тя винаги се бори, се изразява в безразборен секс започващ от родния дом и стигащ до Централна гара. Ако попитате еманципантката какво се е случило в личния й живот по това трасе тя ще ви отговори: „Незабравими преживявания!“ Ако решите да получите подробности, тя ще ви каже, че груповите изнасилвания с участието на цигани трябва да се забранят със закон, въпреки че са толкова приятни.
Ето защо от еманципацията страдат най-малко циганите.
творчеството
Вместо да шият дрешки и гоблени в свободното си време, еманципираните жени създават Творения — сещам се за стотици останали неразбрани художествени изображения (статуи), изградени от аграрни култури, например кочани от царевица. Поемам огромния риск да бъда обвинен във всички едипови комплекси от еманципантки-психоаналитички, но освен гоблените, добрата ми майка например извезваше инициалите ми (М. К.) по всичките ми детски дрехи, като и досега прави от аграрните култури само обикновени салати и нищо друго. Попитайте всеки мъж и той ще ви отговори, че една мексиканска салата е много по-достойно и трудно начинание от една статуя направена с кочани.
Читать дальше