Велимир Петров - Шезлонг с кукумбер в Ел-Ей

Видимостта рязко намалява — носът ми, образно казано, се заклещва между стрелките на часовника, услужливо подпъхнат под главата, ведно с ръката. Часовник с вечен двигател; зарежда се от светлината, сверява се от спътник. Часовникът на Делфините — морските десантчици; издържа до деветдесет и два метра дълбочина; ами ако ми се наложи — на деветдесет и три метра… титанов, доста тежичък и суперяк; става за чупене на орехи. Коледен подарък от сина — Ситизън; ще рече Гражданин! Свестен часовник — както се произнася, така и се пише. Щото… има едни… хайде, да не си отварям устата. Отдавна ми е дерт да отделя малко време, да се заема и да оправя този американ инглиш. Не целия; аз и не ги зная всички думички; само тия, дето едно мислиш, друго казваш, трето го пишеш, хептен различно четеш… Само един пример, взет да речем, от гореспоменатия таратор: най-обикновена краставица, си мислиш — кратко и ясно, да те разбере цял свят — произнасяш кюкъмба, а го пишеш кукумбер! Наистина — много по-звучно и характеризиращо си е кукумбер! Лично аз познавам доста кукумбери и кукумберки — от разни разцветки, фасони и калъпи.

Позната USA-снаха: нашенецът я подбирал по негови си критерии; разбира ги той тия работи: заоблености разни, красоти и екзотика; очите и — очи, филмовите звезди — на второ и трето място; ханш и други едни работи, че и две хубави внучета снесла, да радват старите… ама на — излязла кукумберка! Как може, викала, да говорите на този грозен език; не искам в моята къща да го чувам… Нашенецът виновно гледал в земята — да бе, как е могъл толкова години да говори на този грозен майчин език… лоша работа! Добре, че не се наложило, с младите да са под един покрив, ами си били все всред нашенци, дето милеят за грозните ни хубости.

Знайно е — като си смениш позата, лошия сън го сменя хубав; а и гърбът ми, май, ще има нужда от лятна супа със седем букви. Полуоборот и шезлонгът вече е буковият, с пъстрото като цирково шепито платно; двата ми крака вирнали мушките по хоризонта; защо ли са с подпетените вълнени чорапи. На левия е кацнал съседът, а на десния — съседката. Наоколо са проснали бял китеник от преспи дълбок сняг и разрината Магистрална пътека-1 към комшулука. Хайде, викат, че много се заседяхте в тази пуста Америка! Идвайте да караме заедно празниците; камината бумти; направили сме пресни суджуци от дъртата коза и овена; ще ги дялнем на гребенче и — на дилафа! Че да се наприказваме като хората — на звучен български!

По трасето София — Букурещ на всеки три часа, в пълна тишина, прелита сребърна пура с дълга къдрава опашка — гаргите не и обръщат никакво внимание.

— Идваме, комшу! Както е рекъл народът: всеки кукумбер да си знае шезлонга!

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13456]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00