Велимир Петров: Голямата агресия

Когато от много фотографиране, рисуване и разглеждане, плашилото се поизтри тук-таме, на по-фотогеничните места, се наложи да му направим частичен ремонт плюс пребоядисване. Тогава открихме в главата му, под фуражката, цяла люпилня на свраки. Този факт именно стана причина за начало на дискусията:

„… е ли е необходимо плашило в съвременните условия на развиваща се демокрация…“.

Междувременно бяха заложени експерименти за изпробване на звуци с високи децибели. Сто ватовата уредба „Хитачи“ — гордостта на българската електроника допринесе много за увеличаване прираста на косовете, които достигнаха рекордните размери на черната шуменска кокошка.

В края на краищата стигнахме до консенсос.

Проходящите, в дните предшестващи гроздобера, могат да видят как в региона лозарите живеят хармонично с околната си среда. Могат да видят как хората се пречкат из краката на забързаните угоени птици. Хората, примирили се с един полагащ им се пай от тридесет процента, горе-долу такъв, какъвто е предвиден от данъчните власти… Добре, че в нашия регион няма криза за водата, та както гроздето намаля, какво щяхме да пием тогава, хич и не ми се мисли…

Октомври 1994 г.

© 1994 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11035]

Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00

Към понятието „една чанта“, отнасящо се до мерна единица за обем имам известни резерви. Мой съсед ми разказва, как минавал случайно покрай държавен лозов масив и видял една лоза пропълзяла извън заграждението, с няколко чепчици грозде, вече узрели. За да не ги стъпче някое животно, пък и те доста осезателно пречели на движението, ги прибрал, хем да ги кусат. Били около една чанта. Та, да съм дадял машината за мелене, да си налеел едно буренце вино…

Ефектът беше огромен, но с друго измерение. „Тъщатите“ беше с пищни форми, които а-а-а, да изтекат от оскъдната тениска „ай лав ю Лос Енджелис“. Това именно създаде огромният контингент от верни ней почитатели от третата и — уви — четвъртата възраст. Верни на местната традиция, идваха с букети от… селскостопанска продукция. Това доста спомогна за попълването на зимовната колекция.