Велимир Петров: Сняг се сипе на балет

Такава една танцувална словесна красота ми изчука по интернета братовчеда Неделчо П. от Разград. Вместо снежинките танцуват, по-поетично се изразила дъщеричката му, петнайсет години преди да се засели и народи челяд в Гренобъл, където сняг и зимни олимпиади се прескачат. Ще рече — по-поназнайвала кое как се сипе.

Иначе като как съм — не ме бил видял по ТиВи-то да скачам за кръста — Кой не скача е сух!

Сняг се сипе на балет — свежо, бе; дъщеричката ти от малка си била чаровница; тракам в отговор. Да знаеш от прозореца ми какъв балет е: цяла пряспа от балети с балерините, балеринчовците, балетмайсторките, перукерките и гардеробиерките.

Всички, дето са бели-бели, с пачки, без пачки; трупа здравата, ще знаеш! Дебел сняг-голям комат; де да беше голям портфейл! Да не ти казвам колко искат за тока; умувам как да закърпя пъзела със скритите резерви, дето ги няма.

Случайно намерих два лева върху телевизора. Стоп! Били за попа, рече булката, като дойдел да ръси за здраве и календарче. Два дни не е дошъл, може и да ни прескочи… ами! Как ще ни прескочи, като след ръсенето при нас, следва ракийката, туршийката… та до сутринта.

Миналата година, на разсъмване, като закъсахме с него откъм туршийката за ракийката, а булката караше втория сън, грехота да я разбутвам, накълцахме китката му в светена зелева чорбица; пихме и пак пихме и се врекохме — догодина — до амина, пак!

Ето я — и тая догодина!

Двуметров поп, същият, тъмно-черен!

Имахме навремето такава пернишка печка — за горно горене.

Пее от вратата, връщане няма! С по-голямо менче и по-сочна китка. Първооо — пее — да поръъъсииим иконатааа с разпятиeтооо — и ръсна.

Не е икона, пояснявам, а светска картина — Пиета̀! Подобна, голяма, дарих на българската църква в Холивуд — фукливо пояснявам. Там са две Бългериън ортодокс чърч и по стар български обичай, не си приказват. Какво ще рече Пиета̀, пита отчето, вече при ракийката с туршийката. А̀, такааа! Свят човек, а не си знае урока! Дева Мария оплаква Иисус… го открехна булката подозрително.

И го подложихме на кръстосан разпит — по-доброто мезе: като кои са кагебисти и партийни величия от командния състав на българското православие. -Че коиии не са билиии… — благо пропя отчето — важнотооо еее, че всичкооо е както трябвааа и мир и любооов да царуввааа во веки ве-е-е-ков! Амин! Наздраве!

Драги братовчеде, окъснях ли, подраних ли в това пусто време — сутринта съседът под нас, като си споделяхме, вика — не го ли помниш отчето, бе — беше партиен секретар в комбината… Че кооой не е бииил! Така де…

Сняг се сипе на балет! От прозореца ми — цели преспи от балети, бели, бели; само тук-таме се прескачат черни пернишки печки — за горно горене.

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13461]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00