Велимир Петров - Сух режим

Има доста прилика в тия ни дейности с Гичка, уж отдалечени една от друга във времето. Нейната работа сякаш по-ще стане; ще се изпедепса тя, ще им хване цаката на ръкавичките, докато при мене — за плач работа!

Пиша, пиша — гледам изтървал съм му мярката и единият пръст станал дълъг, дълъг, от тук до Хасково. Не бива така. Разплитам, разплитам, гледам, той сега пък станал мъничек, мъничек, в носа си не можеш да бръкнеш с такъв пръст, ако се наложи. Хайде пак наново; и — така неравномерно върви творческият процес, наречен (дали?) писателстване. Накрая на работния ден, като погледна — в стаята, на земята се разкикерил един петокрак октопод, с различни по дължина и дебелина пипала — за тях няма още открити такива носове за бъркане. Поне са шарени, със стегната оризова плетка на петокуку, да ти е драго да ги съзерцаваш. Дето вика Енчо Мутафов, били в стил СКАЗ и някой ден, с риск да ми досадял, щял да ми го обясни с думи прости… аман от професори-философи; все с прости думи се обясняват с народонаселението и все неразбрани остават. Я ги зарежи тия работи, Енчо, ами налей още по едно от мойто и ще видиш как ще те разберат от раз. РАЗ! СКАЗ! Ааа, аха! Оттам ли произлиза това нещо — разказ. — Кажи му, кажи му — ми намига интимната му, най-интимна и благоверна — Венета Братинова, че не слушка. Ако е въпрос за слушкане, брат ти — Петко Братинов още по-не слушка, казвам. С него служихме в Гранични войски, Тринайсти граничен отряд, аскер-аркадаши, в най-опасния период, тъпкан с диверсанти, престрелки и напомпани героизми. Хиляда деветстотин петдесет и осма, само преди петдесет години. И ни бяха селекционирали — все творческа интелигенция: Симеон Хаджикосев, ако знаете кого именно визирам, даже беше написал и то сполучливо, марш на поделението — мани, мани, работата от сериозна, по-сериозна; Цимпето — Димитър Бакалов, който завърши при проф. Хложник в Братислава престижна графика — за жалост почина преди време от рак… лека ти пръст, Цимпе, мъчно ми е за тебе; Праматаров — скулптура ли, декорации ли специализира; единият от музикантите — Бандараци… Лазар Гатев, все имена.

Заразправях за Петко Братинов — беше едно яко бичме, само за горски; един земен такъв, че и дръпнат; ловец, да не падаш в ръцете му; а ученичките лудеят по стиховете му, нежни били… рецитал след рецитал; само през последните години отупа десетина стихосбирки. И с едни — Обратни мисли … Не това, което си помислихте с болното си подсъзнание… Какво му е обратното да замерваш жабите с камъни:

Да, бе! Ако тия, със свободите — мислеха за ползите-нормалните и пропуснатите — Дай да замерваме жабите с камъни! Сух режим! Само сух режим за вас Жабозамервачи!…

Ей, драги ми Петко Необратимов — да не вземеш да се докачиш нещо от това, че те ползвам да си вържа текста… Аз все таквиз ще ги огелпя… ами да взема да го приключа този текст, да не затъна по-надълбоко. А сух режим няма да въвеждаме. Казах го само… така… Спирам!

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13469]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00