Алфред Вогт - Чудовището

— Засега аз нищо няма да правя — каза той и подчерта: — Засега нищо.

И като помълча, добави замислено.

— Вие разсъждавате логично. Много. Разбира се, аз не съм всемогъщ, но ми се струва, че вие забравихте една малка подробност. Каква е тя — няма да ви кажа. А сега прощавайте. Връщайте се на своя кораб и летете където искате. Аз имам още много работа.

Инеш стоеше неподвижно, чувствайки как яростта отново се разгаря в него. След това, като засъска, той подскочи, разтваряйки щипките си. Те вече се допираха до нежното тяло, когато изведнъж нещо го отхвърли…

Когато се свести Инеш беше на звездолета.

Той не помнеше как се е озовал тук, не беше ранен, не усещаше никакви болки. Той се безпокоеше само за капитан Горсид, Виид и Йоал, но и тримата стояха редом с него също така изумени.

Инеш лежеше неподвижно и мислеше за това което каза човекът: „…вие забравихте една малка подробност“. Забравили? Значи те я знаят. Какво ли ще е това? Той все още размишляваше, когато Йоал каза:

— Глупаво е да се надяваме, че нашите бомби ще направят нещо!

Той се оказа прав.

Когато звездолетът се отдалечи от Земята на 40 светлинни години, извикаха Инеш в залата на Съвета. Вместо приветствие Йоал унило му каза:

— Чудовището е на кораба.

Неговите думи като гръм поразиха Инеш, но заедно с това внезапна мисъл го озари:

— Така, ето за какво забравихме ние! — удивено и гръмко проговори той накрая. — Ние забравихме, че той при желание може да се придвижва в космическото пространство в границите…- как каза той? — в границите на 900 светлинни години.

Инеш чак сега разбра. Генейците, на които се налагаше да използват звездолети, дори не си помислиха за такава възможност. И да се чуди тука нямаше за какво. Сега, когато всичко предстоеше да свърши, той отново се почувства измъчен и стар, той отново беше отчаяно сам.

За да разбере всичко, бяха необходими само няколко минути. Един от физиците-асистенти по пътя към склада забелязал човека в коридора. Странно беше само това, че никой от многочислената команда на звездолета не е забелязал чудовището по рано.

„Но ние в края на краищата не смятаме да се спускаме или да се приближаваме към нашите планети — помисли Инеш — По какъв начин той ще може да се възползва от нас, ако включим само видеоканала?“

Инеш спря. Но, разбира се, в това е цялата работа! На тях ще им се наложи да включат насочения видеолъч и едва установили контакт, човекът ще може да определи необходимото направление.

Решението Инеш прочете в очите на своите съплеменници — единствено възможното в дадените условия решение. И все пак му се струваше, че са изпуснали нещо, нещо много, много важно. Той бавно се приближи до големия видеоекран в края на залата. Картината, изобразена на него, беше така ярка, така величествена и прекрасна, че непривикналият разум трепваше пред нея като от избухване на мълния. Даже него самия, макар че той беше виждал това нееднократно, го обхващаше вълнение пред немислимата, невъобразима бездна на космоса. Това беше образ на част от Млечния път. Четиристотин милиона звезди сияеха, като че ли в окуляра на гигантски телескоп, способен да улавя даже блещукането на червените джуджета, отдалечени на разстояние 30000 светлинни години. Видеоекранът имаше диаметър 25 ярда — такива телескопи просто не съществуваха никъде, а освен това в другите галактики нямаше толкова звезди. И само на една от 2000 сияещи звезди имаше пригодни за заселване планети.

Именно този факт от колосално значение ги застави да вземат фаталното решение. Инеш огледа уморено всички с очи. Когато заговори, гласът му беше спокоен:

— Чудовището е пресметнало прекрасно. Ако продължим полета, то ще лети заедно с нас, ще овладее възкресителя и ще се върне по достъпен само за него начин на своята планета. Ако използваме насочен лъч, то ще се плъзне по него, ще завладее възкресителя и също ще се върне по-рано от нас. Във всеки случай, преди нашите кораби да долетят до планетата, двуногият ще успее да съживи достатъчно количество свои съплеменници и тогава ние ще бъдем безсилни.

Той трепна с цяло тяло. Разсъждаваше правилно и все пак му се струваше, че някъде нещо пропуска. Инеш бавно продължи:

— Сега ние имаме само едно предимство. Каквото и решение да вземем, без преводач той не ще го узнае. Ние можем да изработим план, който ще остане тайна за него. Той знае, че нито ние, нито той можем да взривим кораба. На нас ни остава единствен изход. Единствен.