Джоан Виндж - Снежната кралица

Жената кимна.

— Аз съм Клавали Блустоун Самър. — Тя сложи ръце на челото си. — Питайте и ще ви отговоря.

Те не попитаха нищо, поразени от съзнанието, че тя ще… би могла… да отговори на всеки въпрос, който биха й задали. Или че богинята ще им отговори чрез устата на Клавали, докато самата сибила бъде в транс.

— Нямате ли въпроси? — Формалността изчезна, остана на плажа, изтикана от нейното добро чувство за хумор. — Тогава ми кажете кои сте вие, които знаете всичко, което трябва да знаете?

— Аз съм Муун — каза Муун и отхвърли назад коси. — Муун Даунтрейдър Самър. А това е братовчед ми, Спаркс Даунтрейдър Самър… и аз не зная достатъчно много, за да питам нещо! — завърши тя смутено.

— Аз пък зная — Спаркс излезе напред и показа своя медал. — Какво представлява това?

„Вход…“ Клавали го взе в ръка, свъси вежди и започна тихо да шепти. Очите й придобиха цвят на непрозрачен кварц, започнаха силно да се движат като очи на бълнуващ; ръката й стискаше медала.

— Знак на Хийгемъни — два кръста, вписани в кръг, символизират единството на Кареумов и седемте подчинени му светове… медал, даден за вярна служба по време на бунта Киспа. Онова, към което всички можем да се стремим. Този, който е бил награден с него, го е постигнал. „На нашия възлюблен син Темън Ашуин Сириус, ден 9:113:04.“ Написано на сандий, официален език на Кареумов и Хийгемъни… други данни няма. — Главата й се наклони напред, тласната от невидима сила. Тя се олюля леко, както беше на колене, въздъхна и седна. „Добре“.

— Но какво означава това? — Спаркс погледна към медала, който все още висеше пред неговата парка, и устата му се сви скептично.

Клавали поклати глава.

— Не зная. Богинята само говори чрез мен, но не на мен. Това е само транс — това дава той.

Устните на Спаркс трепнаха.

— Хийгемъни — каза бързо Муун. — Какво представлява Хийгемъни, Клавали?

— Чуждоземци! — Зениците на Клавали леко се разшириха. — Те наричат себе си Хийгемъни. Така че това е нещо чуждоземно и… аз никога не съм била в Карбънкъл. — Погледът й отново се насочи към медала. — Как е попаднал тук, толкова далече от звездното летище и Зимните хора? — Тя вдигна глава и ги погледна в очите. — Вие сте деца на празника, нали? Вашите майки са били заедно на последния Фестивал и са били щастливи да се върнат заедно с вас… с този скъп за тях спомен.

Спаркс кимна с глава в знак на съгласие както с логиката на възрастните, така също и с транса на богинята.

— Тогава… моят баща не е Летен човек. Той дори не е от Тийумат?

— Това аз не мога да ти кажа. — Клавали стана. Муун видя, че на лицето й се отрази странен интерес, когато погледна към Спаркс. — Но аз зная, че децата на празника са специално избрани. Знаете ли защо съм дошла тук?

Те поклатиха с глави в знак на отрицание.

— Знаете ли какви искате да станете, когато пораснете?

— Искаме да бъдем заедно — отговори Муун, без да се замисля.

Клавали отново се засмя.

— Добре! Аз правя това пътуване през Уиндуърд, за да подканя всички млади Летни хора, преди да навлязат в живота, да си спомнят, че могат да се посветят на Морето и по друг начин, а не само като рибари или фермери. Те могат да служат на богинята, като служат на хората като сибили, така както служа аз самата. В някои от нас е посято специално семе, което само чака да бъде докоснато от богинята, за да израсте. Когато станете достатъчно големи, може би вие ще чуете нейния зов и ще посетите мястото на избора.

— О-о — Муун леко потрепери. — Мисля, че я чувам и сега! — Тя притисна ръце до развълнуваното си сърце, в което покълна семето на нейния несподелен блян.

— Аз също, аз също! — изкрещя Спаркс. — Можем ли да тръгнем сега, можем ли да дойдем с вас, Клавали?

Клавали вдигна качулката на своята парка, за да се запази от неочаквания вихър на вятъра.

— Не, още не. Почакайте още малко. Докато повярвате напълно в онова, което чухте.

— Колко дълго трябва да чакаме?

— Един месец ли?

Тя постави ръце на двете малки раменца.

— Мисля, че по-скоро години.

— Години! — възкликна недоволно Муун.

— Но тогава вие ще сте сигурни, че онова, което чувате, не е просто крясък на морски птици. И винаги помнете, че не вие сте тези, които ще изберат Богинята, а Богинята ще избере вас. — Тя погледна отново, почти многозначително към Спаркс.

— Добре. — Муун остана озадачена от този поглед и решително изправи рамене. — Ще чакаме. И ще помним.

— А сега — сибилата свали ръцете си от тях, — мисля, че ви чакат.