Велимир Петров - Съседи

Титулярът, от своя страна, дни наред акумулираше справедлив гняв. Изглежда предозира. Бушонът му изби. Абдалът влезе в атака. Употреби непозволени средства и предварително обмислен план, както по-късно дефинира обвинителят.

Непозволеното средство беше средна по размер брадва, с която дори не можеш да се обръснеш като хората. Поради това гипсът започваше от врата на Драката, по лявото му рамо, правеше правия си ъгъл напред, на лакет разстояние завиваше надясно. Пространство съвсем достатъчно за средна техническа мисъл, да го организира в приличен поднос-табличка. На нея сподвижниците на Драката си държаха чашките между две глътки. Както по време на делата, така и по време на излежаване на наказанието на Абдала. Разбира се, ръката оздравя далеко по-рано. Гипсът бе свален виртуозно с ъглошлайф, а уникалната масичка и досега работи с проектната си мощност. В по-ранни периоди я искаха за експонат по разни технически изложби, имаше и грамота.

Що се касае до Драката, знайно е, че за всичко се плаща на този свят. Абдалката предяви претенции. С Драковица бяха приятелки, разбираха се, разбраха се! Ползваха Драката по мажоритарната система. И това ако не са силни усещания.

Наблизо живеят братовчедите — Кубиците. И двамата бяха Стоян Стоянов Стоянов — на куб. Бяха съседи. Имотът на времето е бил общ — родов. Сега, обаче, по средата му минава Великата китайска стена. Никой не може да я прескочи. Освен и само — те! И само нощем. С лозарска пръскачка. На гръб и с Раундъб. От фирмата Монсанто — страхотен препарат! Каквото напръскаш — отпиши го, изсъхва завинаги. Остава сал споменът един! И зеленчуци, и лозе, и овошки — не подбира. Вече трета година Кубиците пазаруват селскостопанските си благини от града. Минаха и на бира… И това ако не са емоции! Добре си живеят, напрегнато, бодро! С ритъма на новото време.

Чинчилата, пък, да вземе да инжектира всичките си пъпеши с мишеморка. Нямало начин да не ги обере съседът му. Колкото пъти минавал покрай тях, ги оглеждал някак любовно и собственически, ясно било. Познал! Обрал ги, ама ги яла тъща му — вместо да му извади очи, изписал му вежди. Красива работа, за завиждане. Моята, обаче, не яде пъпеши. Все на банани налита.

Примери още много, сума ти агнета изядоха адвокатите, покрай съседските взаимоотношения. И колко коли си накупиха и колко вили си построиха.

Тези, а и други примери, сочат как някои хора случиха на съседи. Аз, обаче, не можах…

С моя бай Дане — загубена работа! Скука. Пълна скука!

— Ха, наздраве, комшу!

Наздраве, комшу!

— Да не се отървеш от здраве, комшу!

— И ти, комшу!

— Ела, комшу, да ми помогнеш да оправдаем едно агънце…

— Тичам, комшу, ама ще донеса от моето ланшно винце…

— Донеси, комшу, няма да се караме, я!

Лоша работа! Пък булките ни се съсипват да наливат масло в огъня: баница след баница, салатки разни, специалитети… Скука! Никакви силни усещания! Никакво разнообразие!

Веднъж опитах да дам под съд съседите, затова че бяха препекли пържолите и пресолили салатата, нищо не стана, извиниха се предварително… Опитах се да ги предизвикам, те да ме дадат под съд, че им сервирах много старо вино. Нищо не излезе — изпиха го без да разберат обидата…

Нищо друго не ми остава, освен да се откажа от съседите си чрез Държавния вестник!

Ще го направя!

Март 1995 г.

© 1995 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11039]

Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00