Велимир Петров: Сваляне на килограми

Реших се да свалям килограми. Пак! Тези драстични действия предприемам откак се помня като човек, сиреч — откак съм прилично закръглен.

Имаше оплаквания от съпружеското тяло, че в някои положения съм и бил в тежест. Само в някои! Иначе — всичко било само за’ади моето здраве. Ето на — този и онзи, какви болести ра’вили заради излишните килограми! И даже измрели, или в момента измират. В страшни мъки!

Имаше и по-сериозни причини. В невинни разговори със случайни минувачки, забелязвах тревожни симптоми. Вперваха разсеян взор в тракийската могила, започваща от слънчевото ми сплита’е на север и завършваща на юг, в подножието на Айфеловата ми кула. Изведнъж се разбързваха и отлагаха разговора за неопределено време…

Други пък — обратно. Потупваха ме нежно, както се потупва добро, определено безопасно, нехапещо, охранено домашно куче. Аз за разлика от кучки, кучета не обичам — ни’о Хот Дог (буквално — печено куче), нито натюр. Нито пък да ме потупват, особено публично и без задни мисли…

В дългата си практика на сваляч… на килограми, съм ползвал различни рецепти, хватки, препарати, както и фирми. Повечето се базираха на воля плюс гладория. Резултати определено имаше.

Само за месец тракийската могила вследствие на катаклизма — потъваше. В очите на доскоро охраненото домашно куче се виждаше, че е било забравено от стопаните си на балкона, докато са били на море. Вече хапеше! И поглъщаше отхапаното — това беше лошото. След всяка от тези процедури бързо се възстановяваха щетите от сушата. Плюс някой допълнителен килограм — наказание за дръзновението…

Напоследък на пазара се появиха много и нови фирми, средства и рецепти. Всички те гарантираха бързо и качествено, безвредно и трайно, приравняване към журналната телесна модна тенденция.

Клипът на средството „Слим“ така се увлече по самореклама, че прещафъкна кутията си през кръста — вижте каква талия ще получите…

Вносни препарати от накълцана слама и треволяци, щедри на обещания, за дълго можеха да откажат и най-ентусиазираните мазохисти. Навяваха спомен за онова магаре, което тъкмо се научило да не яде и взело, че… умряло.

Частни концлагери ползващи черноморски курорти при зимни условия, разделяха по полове бъдещите фиданки. Насъскваха ги по системата „всеки срещу всеки“, като ги гладеха за озверяване по посока обратна на косъма с високодецибелни ритми. С коричка хляб на ден! Не им оставаше нищо друго, освен един на друг да си изяждат излишните килограми.

Следеше се за задължителното ползване на кондоми при процедурите, както и тайната на влога да бъде запазена…

По екрана на ТиВи рекламата се замяркаха странни силуети — отначало разточителни, до тавана на своите окльощавяващи възможности, в края сочеха назидателно заглавието на фирмата, обещаваща това чудо… И то като не се лишавате от любимата си храна, само със супичките, или препаратите, или прахчетата, или едикаквосито на фирмата — едикоя си…

Впечатлихме се от една реклама, поднесена по начин, подходящ за люде с трайни мозъчни увреждания. Фирмата обещаваше взаимно изключващи се тълкования на крайния си измършавяващ продукт. Срещу което скромно искаше да се преведе трицифрена сума. Случайно разполагах с излишна такава. Тъкмо се чудех кого да спонсорирам с нея или да я подхвърля просто така.

Знайно е, че наднорменото тегло съпътства слабо развитите общества. Нещо като подсъзнателно натрупване на запаси за несигурното утре. При лордовете, например, не е така. Те са осигурени и за вдругиден, че и по-нататък. Някой отделни лордове дори не подозират, че съществуват такива проблеми — те си имат своите проблеми, да им имам проблемите, дето казваше един наш общ познат.

Докато разсъждавах така мъдро, изминаха два месеца. През този ми период на очакване, натрупах още опит в натрупването на килограми. Този период съвпадна с появата на пазара на цяла гама от деликатеси, особено богати на мазнини, холестерини и други смъртно вредни вкусотии. Рачешките опашки, сьомгата хайвер с лимонче върху препечената филийка с масло, поляти с тригодишно бяло, елитно — за цели двадесет секунди ме задържаха в зоната на чувството за самосъхранение. След това се появяваше образът на чудодейният препарат за отслабване, угризенията отпадаха. Започваха гризенията — на филийките. Няма да вовеждам во изкушение четящите този принос за свежо и хармонично тяло. Само ще спомена, мимоходом, че доста висококалорични излишъци погълнах, докато пристигна кашончето с наложен платеж за трицифрената сума…