Антон Вей: Сатанинската библия

„Видях най-кървавата и най-отблъскващата страна на човешката природа“, разказваше Ла Вей по време на беседа относно миналото си. „Хора, застреляни от психопати; наръгани с нож от приятели; малки деца, смлени на кайма от неспиращи шофьори. Това бе отвратително и потискащо. Питах се: Къде е Бог? Започнах да презирам набожно-лицемерното отношение на хората спрямо насилието, казващи винаги: Такава е Божията воля“.

И така, след три години работа като криминален фотограф, той напуснал отвратен и се завърнал към свиренето на орган, този път в нощни клубове и театри, за да преживява, докато продължавал изучаването на любимия си предмет в живота — Черните изкуства. Веднъж седмично той води курсове по тайнствени теми: вселявания на духове, екстрасензорика, сънища, вампири, върколаци, гадаене, церемониална магия и т.н. Това привлякло много хора, които били или станали в последствие, прочути в науките и изкуствата и в света на бизнеса. Накрая от тази група се сформирал един „Магически кръг“.

Главната цел на Кръга била събиране за изпълняване на магически ритуали, които Ла Вей бил открил и изобретил. Той събрал цяла библиотека от произведения, които описвали Черната Меса и други скандални церемонии, провеждани в групи, такива като: Рицарите Тамплиери във Франция през XIV век, Клубът на Пъкления Огън и Златната Зора, съответно през XVIII и XIX век в Англия. Целта на някои от тези тайни ордени била да богохулстват и осмиват Християнската Църква, а самите те се обръщали към Дявола като към антропоморфно божество, което представлявало обратната страна на Бога. От гледна точка на Ла Вей, Дяволът не е точно това, а по-скоро тъмна, скрита сила в природата, която отговаря за земните неща, сила, за която нито науката, нито религията имат някакво обяснение. Сатаната на Ла Вей е „Духът на прогреса, вдъхновителят на всички велики движения, които допринасят за развитието на човечеството. Това е духът на бунта, който води към свобода, олицетворението на всички ереси, които освобождават“.

Последната нощ на април 1966 година — Валпургиевата нощ, най-важният празник във фолклора на магията и вещерството, Ла Вей ритуално си избръсва главата, съгласно магическата традиция и провъзгласява основаването на Църквата на Сатаната. За отличителен белег като неин служител, Ла Вей си сложил свещеническа якичка. С тази якичка той изглеждал почти като благочестивец, но неговата а-ла Чингиз Хан бръсната глава, Мефистофелската му брадичка и присвитите му очи му придавали необходимия демоничен вид за жреческия му сан в Църквата на Дявола върху Земята.

„Първо на първо“, обясняваше самият Ла Вей, „наричайки това Църква, ми позволи да приложа магическата формула за едната част нарушение и деветте части благоприличие, която е необходима за успеха. Но главната цел бе да събера група от индивиди със сходни умове, заради предимството на съчетаните им енергии при призоваване на тъмната сила в природата, която се нарича Сатана“.

Както Ла Вей изтъкваше, всички останали църкви са базирани върху почитането на духа и отричането на плътта и интелекта. Той виждаше нуждата от Църква, която да възстанови човешкия ум и желанията на плътта като обекти на почит. Рационалното користолюбие би трябвало да се поощрява, а здравословното его да се защитава.

Той започваше да осъзнава, че старата концепция за Черната Меса като сатира срещу Християнското богослужение, бе станала старомодна или както той се изрази „На умряло куче нож да вадиш“. Ла Вей въведе в Църквата на Сатаната някои освежителни психодрами, вместо самоунизително християнско богослужение, екзорцирайки репресиите и задръжките, подхранвани от бело-светлите религии.

Имаше революция в самата Християнска Църква срещу ортодоксалните обреди и традиции. Бе станало популярно да се обявява, че „Бог е мъртъв“. Затова алтернативните ритуали, разработени от Ла Вей, от една страна все още запазваха някои от декорациите на древните церемонии, но от друга страна бяха променени от негативна пародия в позитивни форми на празненства и пречиствания: Сатанински венчавки, освещаващи радостите на плътта; погребения, лишени от набожно-лицемерни баналности; ритуали за страст, помагащи на индивидите да осъществят сексуалните си желания; ритуали за унищожение, даващи възможност на членовете на Сатанинската Църква да тържествуват над враговете си.

При специални случаи, такива като кръщенета, венчавки и погребения в името на Дявола, отразяването им от пресата, макар и не търсено, бе феноменално. През 1967 година вестниците, които бяха изпратили репортери да пишат за Църквата на Сатаната се бяха разпространили от Сан Франциско през Тихия океан до Токио и през Атлантика до Париж. Една снимка на гола жена, наполовина наметната с леопардова кожа, служеща за олтар на Сатаната в скроена от Ла Вей венчална церемония, се предаваше от главните телеграфни агенции на всички всекидневници и навсякъде — появи се и на първата страница на такива крепости на медията като Лос Анджелиския „Таймс“. В резултат на тази публичност леговищата (grottos — съответствията на Ла Вей за ковъни — вещерските сборища), клоновете на Църквата на Сатаната, се разпространиха по целия свят, като доказаха едно от главните послания на Ла Вей: „Дяволът е жив и се радва на голяма известност, сред адски много хора“.