Антон Вей: Сатанинската библия

След векове анонимност Пътят на Лявата Ръка излъчи един свой „официален говорител“ в лицето на Антон Шандор Ла Вей, който с прости слова и силни дела най-сетне обясни на изплашения свят за какво всъщност става дума. Понякога истината е толкова проста, че никой не иска да я забележи — защото сме свикнали да мислим сложно и да не живеем в телата си, т.е. да се самозалъгваме. Сатаната е архетипът на Зверо-Човеко-Бога, живял в онези далечни праисторически епохи, когато Човечеството не е страдало още от шизофреничното раздвоение между дух и материя, тяло и ум и т.н., тогава, когато човек е бил единен в мислите и действията си. Сатанинската Библия на Ла Вей пробужда този архетип у тези, у които може да бъде пробуден. Да си Сатанист означава просто да бъдеш сто процента себе си, че и нещо повече. 666 е кабалистичният код за това ниво на съзнание. Сатанинската Библия , обаче, няма нищо общо с многоучените и многословни писания на Алистър Кроули, чийто Закон „Прави каквото искаш“ се приема с хиляди уговорки и се тълкува от страхливи интелектуалци в светлината на Евангелието. Сатанинската Библия няма нищо общо с моралните поучения на т. нар. „Вещерство“, чиито представители са романтични лелички с незадоволени сексуални мераци, които се преживяват като приемници на старата езическа традиция, а всъщност пеят старата морална песен на нов глас.

Сатанинската Библия дава някои доста мощни магически оръжия в ръцете на читателя. Единствената препоръка е те да се използват стратегически — магьосникът трябва да действа като главнокомандващ преди сражение, т.е. да има план. Изисква се и умение за насочване на емоционалната енергия — колкото трябва, където трябва, когато трябва и както трябва. Естествено, Черните Изкуства са опасни за профана. Профан е всеки, който тръгва да се занимава с магия без да е наясно с мотивацията си. Природата, както казва Кроули, не приема извинения: „Ако по погрешка пиеш отрова вместо вино, грешката няма да ти спаси живота“. Трябва обаче, да се действа вероломно и от сърце — в един свят, където насилието и произвола се прикриват зад законността и морала, магията може да бъде последното оръжие на индивида. Както е било през Средновековието. Оттогава насам твърде малко неща са се променили в човешката природа. Само дето Църквата е заменена с Телевизията.

Някога Българският народ е дал своя принос в съпротивата срещу натрапената по политически причини чужда религия, която била чужда и на всички останали европейски народи. Ересите, породени по нашите земи, са освободили много умове по света. Тези, които считат националния ни дух за неразривно свързан с Християнството, нека си припомнят този исторически факт — писмото на папа Николай I Велики до цар Борис I през 866 година:

„Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала вам, защото сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце, отказващи да влязат в кошарата. Вие не сте сторили никакъв грях като сте проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на Апостолската църква и по този начин сте отключили Царството Небесно за подвластните ви народи. Нека царят не се бои от убийства, ако те могат да държат поданиците му покорни и да ги подчинят на Християнската вяра! Бог ще го възнагради за греховете на този свят във вечния живот.“

Методите, по които се налагат политическите идеологии, са били винаги едни и същи — както през IX век, така и през XX век. Масови убийства… в името на някакво си „добро“! Някой някога да е чувал за масово клане, извършено в името на „злото“? Това неизменно са били „злите“, които са били изтребвани: злите езичници, злите еретици, злите евреи, злите комунисти, злите фашисти, злите монархисти, злите капиталисти и въобще злите… Изглежда „Смърт на злото!“ е бил девизът на обществото през цялата човешка история!

И накрая, по въпроса за човешките жертвоприношения — тези, които много обичат да вярват на пропагандата за този „любим спорт“ на Сатанистите — нека си направят психологическо изследване, за да проверят дали все пак подобна тенденция не съществува в тях самите.

Приятно четене!

Една зимна вечер през 1967 година прекосих Сан Франциско, за да чуя лекцията на Антон Шандор Ла Вей на открита среща на Съюза за Сексуална Свобода. Бях привлечен от вестникарските статии, които го описваха като „Черния Папа“ на някаква Сатанинска Църква, в която се извършвали кръщенета, венчавки и погребални церемонии в името на Дявола. Аз бях нещатен журналист в едно списание и предвкусвах материал за статия в лицето на Ла Вей и неговите съвременни езичници, тъй като Дяволът винаги е бил „подходящ материал“, както казват в редакцията.