Антон Вей - Сатанинската библия

Цялото минало на Ла Вей изглежда го е подготвяло за неговата роля. Той е внук на грузински, румънски и елзаски дядовци и баби, включително и баба циганка, която му е разказвала предания за вампири и вещици от родната й Трансилвания. Още на пет годишна възраст Ла Вей четял със страшни приказки и книги като „Франкенщайн“ на Мария Шели и „Дракула“ на Брам Стоукър. Макар и да бил по различен от другите деца, те го определяли за свой предводител в походите и маневрите, имитиращи бойни действия.

През 1942 година, когато Ла Вей бил на дванадесет години, силното му влечение по войници-играчки го накарало да се замисли за Втората Световна Война. Той се задълбал в ръководства по военно дело и установил, че арсенали за снаряжението на армии и флотилии биха могли да се закупят като бакалски стоки в супермаркет и да се използват за завладяването на цели нации. В главата му се оформила идеята, че обратно на това, което пише в Християнската библия казвала, земята не би трябвало да се населява от смирените, а от могъщите.

В гимназията Ла Вей бил едно неспазващо условностите дете-чудо. Като запазил най-сериозните си учебни занимания за извън училище, той задълбал в музика, метафизика и окултни тайни. На петнадесет години станал втори обоист на Балетния Симфоничен Оркестър на Сан Франциско. Отегчен от гимназиалните часове, Ла Вей напуснал училище още преди да завърши предпоследната си година, напуснал дома си и се присъединил към цирк „Клайд Бийти“ като чистач на клетки и носел вода и храна на лъвовете и тигрите. Звероукротителят Бийти забелязал, че Ла Вей се справял много добре с големите котки и го направил асистент-дресьор.

Пристрастен още от детството си към изкуствата и културата, Ла Вей не се задоволявал само с тръпката да дресира зверовете от джунглата и да работи с тях на манежа като заместник на Бийти. На десет годишна възраст, той се бил научил да свири на пиано по слух. Било удобен случай за него, когато веднъж цирковият органист се напил преди изпълнение и не можел да продължи — Ла Вей се съгласил доброволно да го замести, убеден, че може да се справи достатъчно добре с непознатата му органова клавиатура и да осигури необходимия музикален фон. Оказало се, че Ла Вей разбирал повече от музика и свирел по-добре от щатния органист, така че Бийти уволнил пияницата и настанил Ла Вей на инструмента. Той акомпанирал номерата на „Човека — Гюлле“, Хуго Захини и заредените с напрежение изпълнения на Валендас, наред с други знаменитости.

Когато станал на осемнадесет години, Ла Вей напуснал цирка и се присъединил към един карнавал. Там станал асистент на един магьосник, изучил хипнозата и научил повече за окулта. Това било странно съчетание. От една страна той работел в атмосфера на най-сурово житейско поприще — на светска музика, мирис на диви животни и дървени стърготини, актови изпълнения, в които секунда невнимание означава нещастен случай или смърт, изпълнения, изискващи младост и сила и изхвърляне на тези, които остаряват, като миналогодишни дрехи, свят на физическа възбуда, който имал магическа привлекателност. От друга страна той работел с магията в тъмната страна на човешкия ум. Може би тази странна комбинация повлияла на начина, по който той започнал да гледа на човечеството докато свирел на орган за страничните атракции на карнавала.

„Събота през нощта“, спомняше си Ла Вей в един от нашите дълги разговори, „гледах как мъжете се задъхват от похот по полуголите момичета, танцуващи на карнавала, а неделя сутринта, когато свирех на тент-шоу евангелистите на другия край на карнавалния терен, виждах същите тежи мъже, седнали на пейките заедно със съпругите и децата си, молейки Бог да им прости и да ги пречисти от желанията на плътта. А следващата съботна нощ, те бяха отново на карнавала или на някое друго място за разпускане. Тогава разбрах, че Християнската Църква процъфтява върху лицемерие и че плътската природа на човека ще се проявява независимо от това, колко много е пречиствана и бичувана от някоя бело-светла религия“.

Макар и да не го съзнава тогава, Ла Вей бил на път да създаде една религия, която да послужи като антитеза на Християнството и неговата Юдейска бащиния. Това бе древна религия, по-стара от Християнството и Юдаизма. Тя, обаче, никога не е била формализирана и подредена като система на мисълта и ритуал. Това беше ролята на Ла Вей в цивилизацията на двадесетото столетие.

През 1951 година, след като самият Ла Вей става женен мъж на двадесет и една години, той напуска чудния свят на карнавала, за да се установи на кариера, по-подходяща за изграждане на домашно огнище. Записва се да учи за специалист по криминология в Сити — Колежа на Сан Франциско. Това го довежда до първата му конформистка работа — фотограф за Полицейското управление на Сан Франциско. Оказало се, че и тази работа, както и другите, допринася за неговото развиване на Сатанизма като начин на живот.