Евгений Велтистов - Победителят на невъзможното

Сироежкин и Електроник бяха седнали на една пейка до училището и едва ли някой от минувачите обърна внимание на двете момчета с разкопчани палта и накривени шапки. Дори когато заработи радиотелефонът, почти никой не ги погледна. Едно и две ли са момчетата, които носят омръзналия на всички транзистор! Хората се вслушваха в звуковете на капките, в чирикането на врабците, в хрущенето на снега под краката…

А осми „Б“ през това време залягаше над задачите си.

Осмокласниците искаха от Електроник отговор — какво е сега времето на Марс и Юпитер, какви модели на централната нервна система на човека са изнамерени, какви са формулите на полета на ракетата, на обикновената муха и на дивата патица, уравнения за проверка на свръхсилата, свръхловкостта и свръхточността. От Електроник искаха графики на радиосигналите от другите галактики, математически игри, теории за зараждането на живота, искаха да им даде нотите на симфоничната поема на Скрябин „Прометей“, да им каже състава на ракетното гориво и на боите на Леонардо да Винчи. Питаха Електроник как да се лекува котката от настинка, какво са казали старите гърци за атомите, кой от хокеистите на „Динамо“ преди минута е вкарал гол на спартаковци и така нататък. Обикновените гении от осми „Б“ работеха над своите открития и наред с това се интересуваха от ставащите в света събития, а Електроник им помагаше според способностите си.

Ако се съберат на едно всички открития на осми „Б“, получаваше се нещо като план за бъдещето на цялата планета, на цялото човечество. Този план се наричаше: проект „Космически кораб «Земя»“.

Разбира се, човечеството не знаеше нищо за този план. Планът е само предположение, което трябва да се докаже, а доказателството е основата на цялата наука. Ето защо въпреки сполуката на първите опити осми „Б“ не бързаше да разгласява проекта си.

Само професор Громов беше посветен в замисъла на: проекта. Той разреши на Електроник да ползува информацията на Изчислителния център. Без тази помощ целият замисъл щеше да е едно несериозно занятие.

Сироежкин помоли приятеля си да включи микрофона.

— Космически кораб „Земя“ — каза той тихо пред микрофона и всички гласове, като чуха тези думи, пресекнаха на половин дума, млъкнаха в очакване.

Това беше тържествена минута за Сироежкин. Проектът, който те с Електроник бяха замислили, се осъществяваше. Над него работеше целият клас, може да се каже — цял „научен колектив“.

И Сергей не се въздържа от удоволствието да цитира първата фраза от техния колективен проект:

— „Живеем в един Космически кораб „Земя“ и мислим за неговото бъдеще. Всеки върши своята работа. Но всички нас ни вълнува една задача — бъдещето на човечеството…“

А по-нататък той говори за това, кой каква задача решава сега:

— Ти, Макар: как човек може да стане свръхсилен…

— Ясно! — обади се Макар.

— Ти, Мая: как да се долети до звездите…

— Не е ли прекалено скромно? — попита саркастично авторката на а-килимчето.

— Ти, Викторе: как да се осигури храна на човека през време на пътуването…

— Според мене примитивен извод — парира го притежателят на изкуствената крава.

— Ти, Професоре: как да се развиват науката и изкуството.

— Старая се — сухо рече Професора. — Но кой говори?

— Говори Сироежкин!… Моята работа е тайните на звездната енергия. А сега ние с Електроник обсъждаме Таратар, неговата непонятна забрана: „От днес нататък…“ Има ли още някакви проблеми, трудности, препятствия?

Проблеми имаше доста. Авторите на проекта бомбардираха с въпроси. Изобретателите се оплакваха най-вече от недостиг на нужната им информация, на материали, съоръжения, а главното — на време: не им стигаха двайсет и четирите часа! У някои осмокласници възникнаха усложнения в отношенията им с родителите.

— Стига с вашите баби и дядовци — прекъсна оплакванията един глас на момиче. — Разхленчихте се! Ти, Електроник, кажи ми следното: не изобретяваме ли велосипед?

— Велосипед не изобретяваме — отговори Електроник, — той отдавна е изобретен.

— Ти не ме разбра, не говоря буквално за велосипед — обясни беззлобно Мая. — Таратар взе моето а-килимче. А може ли да го хвърли в шахтата за смет? Разберете ме добре, момчета. Нямам нищо против Таратар, но не изобретяваме ли на никого ненужни неща? Та не само ние работим над проект на бъдещето.

— Вярно — потвърди Сироежкин. — Как не се сетихме за това? А пък се обявихме за гении… Да не станем за смях на всички!