Евгений Велтистов - Победителят на невъзможното

— Не можете да си представите колко много значите за мене — говореше Електроник на момчетата. — Когато се готвех за мача, си спомнях нашия клас… Утре ще продължим работата над нашия проект. Нали Семьон Николаевич?

— Да. — Таратар се усмихна, като си представи за миг новите опити на своите гении. — По-точно, ще започнем отначало, нали?

— Ще започнем — уверено повтори Електроник.

Десетки въпроси се посипаха към него. Никой не можеше да чака ни минута повече. Децата разбираха колко важен е за бъдещето на човечеството този обикновен априлски ден, в който се роди Победителят на невъзможното.

Април блестеше.

Април хвърляше върху просторното аквамариново платно слънце, облаци, сняг и дъжд.

От края на това платно лениво припълзяваше лилаво-черен облак. И ако вземеш и дръпнеш за този край облака, ще видиш нощта, звездния космос, далечния Юпитер, а на него — Реси.

Пронизала облака, искреше сребърната игла на кулата, която приемаше сигнали от космоса.

Някой от минувачите беше включил транзистора си и алеята се изпълни с музика. Без думи бе ясно, че говорят звуците на рояла: „Електроник е нужен на всички!“

Електроник погледна смутено приятелите си:

— Благодаря ви, Победители на невъзможното!

Нима ще се забравят тези истории?

Не, няма да се забравят!

Ето го в просторния двор на Липова алея бялото училище. Ако се отбием тук след много-много години и се случим на урок по математика, ще видим Електроник. Той си е все същият, никак не се е изменил. През всичките тези години не само бе учил децата заедно с Таратар, но и сам се учеше. Помощникът на учителя не биваше ни най-малко да изостава от времето!

Ако пък дойдем в училището на младите кибернетици след часовете, ще заварим Електроник на двора, наобиколен от момчета и момичета. Те обичат да се посмеят и с часове да слушат Електроник. А той — за кой ли път вече! — си спомня как се срещнал с първия си приятел, удивително приличащ, на него, със Сергей Сироежкин.

Електроник не забравя да уточни времето на действието:

— Това се случи още преди да бе заселен Марс, преди Луната да беше станала електроцентрала на Земята, а машина да надиграе на шах световен шампион.

— Вие ли победихте в края на краищата шампиона? — питат децата, макар да знаят, че именно Електроник наричат Победителя на невъзможното.

Електроник разказва как открил главните за машината закони.

… Нощем в училището свети един прозорец: в кабинета по математика Електроник прелиства том след том цяла нощ, до съмване. И много му завиждат ония, на които под възглавницата лежат книги, прекъснати на най-интересната страница.

Минават месец след месец, година след година… Все повече стават приятелите на Електроник.

И в разказите за неговите приключения никога няма да дотрябва думата

КРАЙ.

© 1975 Евгений Велтистов

© 1976 Яню Стоевски, превод от руски

Евгений Велтистов

Победитель невозможного, 1975

Сканиране, разпознаване и корекция: NomaD, 2010

Последна корекция: sir_Ivanhoe, 2010

Издание:

Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валери Павлов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ани Кожухарова

Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976

Евгений Велтистов

Победитель невозможного

Фантастические повести

Москва „Детская литература“, 1975

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17709)

Последна редакция: 2010-10-24 12:00:00