Евгений Велтистов - Победителят на невъзможното

Момчето със синята куртка, съсредоточено, бледо от вълнение, изглеждаше самотно в претъпканата, напрегнато притихнала зала. То не виждаше нищо освен фигурите на всяка от шестте дъски, между които ходеше.

Електроник беше възмъжал в своето творчество, беше разиграл хиляди и хиляди исторически шахматни партии. Помнеше всички победи на съперниците си, знаеше борбените им качества, закалени в огъня на турнирната борба. За него не бе изненада, че гросмайсторът на втора дъска избра спокойна система за разгръщане на играта: бившият световен шампион толкова майсторски разполагаше фигурите, че обикновено лишаваше противника си от възможността да води активна борба и тук белите — Електроник — трябваше да разгадаят плана на този най-силен позиционен шахматист.

На трета дъска се разиграваше старинната испанска партия. Такова начало винаги доставяше особено удоволствие на международния гросмайстор, който често много изкусно си служеше с това оръжие в турнири на разни континенти. Винаги уравновесен по време на игра, сега гросмайсторът имаше повишено чувство за опасност. Като погледна съперника си с големи тъжни очи, той нито с едно движение не издаде своите преживявания. Само особеното му изкуство да се защищава в най-напрегнатите партии разкриваше за запалянковците истинските чувства на майстора. В партията с Електроник след обикновените ходове на дъската възникна затворена позиция, която изискваше маневриране в дълбочина на бойните редици, и шансовете на страните като че ли бяха равни.

Строго казано, и гросмайсторите, и Електроник действуваха по една и съща формула, върху която се гради цялата шахматна теория: винаги, във всяка позиция съществува един най-добър ход. Всеки играч, както е известно, се стреми да спечели, но в двубоя по-силният противник се старае да победи с минимален брой ходове, а по-слабият се съпротивлява и се мъчи да отдалечи поражението. И както нерядко се е случвало в историята на шахмата, губещият с извънредно голямо напрежение на волята, със самодисциплина и тънко познаване психологията на противника е постигал победи, като прави неочаквани, рисковани и дори парадоксални ходове. В играта с човека машината не проявяваше такива качества: в губещи ситуации тя винаги се е оказвала вял, сив, неинтересен играч, на когото простата логика е подсказвала, че загубата е неизбежна. Като пресметнеше вариантите, машината обикновено се предаваше.

А Електроник, за голяма радост на своя учител Громов, който наблюдаваше играта, се държеше иначе. Той проявяваше инициатива, правеше разумен риск, водеше активна отбрана — с една дума, проявяваше най-добрите качества на шахматен боец във всички партии.

Осми „Б“ намери отнейде дъски, постави фигурите и започна да ги мести, без все още да знае, че сеансът на едновременна игра става съвсем наблизо. Пък и гросмайсторите едва ли се досещаха, че играят не просто с едно гениално момче.

Броят на запалянковците растеше. Професор Громов с удивление забеляза, че наред с осмокласниците се бяха замислили над дъската академик Кримов и пианистът Турин; впрочем, тук, в тълпата на любителите, те бяха обикновени запалянковци. Пред електронното табло кипяха страстите, възникваха стихийни дискусии — сигурен признак, че напрежението на играта расте. Само компютрите „преживяваха“ за себе си, като разиграваха партиите в своите схеми, но тегнещото във въздуха напрегнато свирукане показваше, че те работят с пълна мощност.

Електроник чувствуваше необикновено въодушевление и лекота, когато от безкрайното множество варианти избираше най-важните и ги пресмяташе мигновено — преди да направи нов ход. В него се бе пробудило онова важно за шахматиста комбинационно зрение, онова великолепно умение да прави малки открития в минутите на вдъхновение, които преди наричаше „формула на гениалността“.

Формулата, която той така мъчително търсеше, не съществуваше като застинала веднъж завинаги абстракция. Но Електроник знаеше как да опише математически ония творчески процеси при преработката на информацията, с които той си служеше през време на играта, когато вдигаше ръка, за да премести фигурата на черно или бяло поле.

„Я, ами че аз мисля! — с учудване помисли за себе си Електроник. — И зная как мисля!“ Това бе най-важното за него откритие. Той изпитваше удоволствие.

Тишината в залата беше прекъсната от гръмки ръкопляскания. Дисциплинираните зрители не можаха да сдържат чувствата си, като наблюдаваха как се развиват събитията на трета дъска. Хиляди пъти беше изпитвал гросмайсторът хода на коня в испанската партия, като активизираше фигурите си, и този похват обикновено излизаше сполучлив. Но момчето със синята куртка неочаквано сдвои пешките и те изведнъж започнаха да контролират редица важни пунктове в центъра на шахматната дъска.