Евгений Велтистов - Победителят на невъзможното

Гросмайсторът виждаше, че белите получиха предимство, но не това го вълнуваше сега; младият противник бе направил откритие, намери оригинално решение, продължи старата испанска партия със съвременен ход. Ето защо тържествуваха зрителите… На гросмайстора не оставаше нищо друго, освен да се усмихне на противника си и да се съсредоточи над новата задача.

И отново заръкопляскаха. Момчето бе спечелило на пета дъска! За запалянковците не представляваше трудност да забележат превеса на белите: царят на черните не беше защитен и никаква контраигра не помагаше. Но шахматистите не обичат категоричните оценки, затова те търпеливо чакаха кога бившият световен шампион ще се признае за победен. Това бе удивително: победа на едно никому неизвестно момче. Съдиите едва сега се сетиха, че дори не знаят фамилното му име.

В момента, когато белите завършваха най-силната атака на съседната дъска, в павилиона „Електроника“ стана произшествие, което прекъсна нормалната работа на изложбата на кибернетите. Изненадващо за посетителите ония компютри, които можеха да се движат, забързаха като по команда към изхода.

Авторитетният Епикак напусна изложбата с последните. Страните му блестяха от златиста руменина. Той викна, когато се изравни в Таратар:

— Вашият Електроник побеждава!… Исторически мач — машина против гросмайстори! Аз вече съобщих във вестниците…

— „Животът е шахматна партия“ — Таратар цитира дошлите му наум думи на Сервантес.

— Напред! — изкомандува Сироежкин децата. — При Електроник!

Компютрите се появиха в залата, когато зрителите аплодираха петата победа на младия играч; ясно е, че на влезлите никой не обърна внимание. Но Електроник веднага забеляза колегите си, кимна им от сцената. Той си помисли: „Разбират ли те на какво се научих?“ И по съсредоточения вид на автоматите се досети, че те са анализирали всеки негов ход.

Той погледна себе си отстрани — как прави ход след ход и кара шахматните знаменитости да изричат едни и същи думи: „Предавам се!“ И в тази радостна минута отслаби вниманието си, допусна мъничка неточност в ендшпила с леките фигури. Противникът му бе нащрек и атакува с коня на открития фланг.

Всички още веднъж се убедиха, че дори и талантливите играчи могат да допуснат грешки… Но какво ще предприеме опитният гросмайстор? А той, широко усмихнат, предложи на момчето реми. Залата оцени великодушния жест на опитния боец.

— Позволете ми — каза той, когато ръкоплясканията стихнаха, — да ви представя победителя в този неочакван мач. Струва ми се — добави лукаво, — че аз имам това право като единствен, който не е загубил…

Но преди това той заведе тържествено момчето при другарите си и бившите шампиони му стиснаха ръката.

— А сега, момче, ако обичаш, кажи името си — рече гросмайсторът.

— Аз съм Електроник — произнесе момчето от сцената, — помощникът на учителя по математика Таратар.

— Електроник? Как да… разбираме това? — смутено каза един от победените и извади от джоба си смачкано писмо. — Тук, струва ми се, е написано вашето име?!

Сивокосият гросмайстор, специалист по испанската партия, с голямо усилие на волята успя да си спомни с какво беше свързано това странно, някога мимоходом чуто от него име „Електроник“. Спомни си и от вълнение порозовя.

— Вие… — започна той деликатно, като не знаеше как да се обърне към обикновения наглед шахматен вундеркинд, — сте ученик на професор Громов?

— Да, той е мой ученик — отговори от залата Гел Иванович Громов.

А Електроник уточни:

— Машина от петото поколение.

Запалянковците седяха толкова тихо, сякаш в залата нямаше ни един човек. Само палавият вятър се осмели да зашуми с пердетата на прозорците и на улицата щуро закрякаха някакви птици. На някои впечатлителни запалянковци им се струваше, че чуват как навън по клоните се пукат пъпките.

На електронното табло наред с имената на световноизвестните шахматисти светна:

Десет големи букви.

Трябваше да се осмисли какво означава това необикновено име в хилядолетната история на шахмата и как да се разбира сега рекордният резултат 5½:½ в полза на машината?

— Как оценявате своята победа? — попита в тишината един нетърпелив запалянко.

Електроник засия, не скриваше радостта си и усмивката му хареса на всички.

— Аз сякаш станах друг — звънко каза Електроник. — Това е голямо удоволствие — да мислиш по човешки и да знаеш, че мислиш.