Евгений Велтистов: Победителят на невъзможното

След тези думи Професора започна да се върти на чина и се изчерви. А Електроник неочаквано за всички издекламира:

— Великолепно! — подхвана Таратар. — Великолепно казано за мнимите числа. „Няма го“ — т.е. минус единица. Корен квадратен от минус единица. Какво значи това за един нематематик? Ребус — и толкова. А математикът Хлебников, авторът на тези стихове, е видял в него поезия…

Таратар се успокои и премина към урока.

— Запишете задачата — деловито каза той. — „Колко струва един грам светлина при стойност на електрическата енергия 4 копейки за киловатчас и коефициент на полезното действие на електрическия източник на светлина 10 процента?…“

— Десет милиона рубли — моментално отговори Електроник.

И гениите потвърдиха:

— Точно толкова: десет милиона.

— Нима сте решавали тази задача? — подозрително попита Таратар.

— Тя е много лесна — каза Макар Гусев.

— Е, щом и за Гусев е лесна, тогава какъв проблем желаете да разгледаме?

Осмокласниците бяха единодушни:

— За изкуственото животно! За кравата от тенджерата!… Изобретението на Смирнов…

Витка Смирнов сияеше като именник.

— Добре — съгласи се Таратар. — Кажи ни, Смирнов, какво искаше да докажеш със своя опит?

Смирнов бавно стана и с яркосините си очи погледна учителя.

— Изобщо мене ме интересува проблемът за произхода на живота на Земята — бавно каза Виктор.

Никой не се усмихна. В тишината прозвуча рязко въпросът на Професора:

— А защо точно крава?

— Разбира се, може да се отгледат най-различни животни: маймуна, кокошка, риба… — като помисли малко, съгласи се Виктор. — Ако погледнем от количествената страна, разликата като че ли не е голяма. Ето ви един пример: човекът и другите живи организми имат белтък от сто и четири аминокиселини. Те са разположени верижно в определен ред. Ако сравним верижките, казано по-просто, човек се отличава от маймуната само по една аминокиселина, от кокошката — по четиринайсет, от рибата — по двайсет и две. Моето излезе крава — значи, разликата е дванайсет аминокиселини. Разбира се, всичко това е съвсем схематично…

Децата зашумяха:

— Чудесно!… Нашият Витка е академик! Как можа да ги преброиш?…

— Не съм ги броил, а ги взех от източниците. Самичък намерих всичко — Смирнов въздъхна тежко. — Много трудно се работи без помощта на специалиста.

— Интересно е да се знае — пропищя гласчето на Кукушкина, — кой от нас е с разлика от една аминокиселина?…

— Впрочем разликата между човека и дрождите — беззлобно отговори Виктор — е само четиридесет и три аминокиселини.

— Та какво от това? — каза бързо Кукушкина.

— Това значи, че имаме общи предци.

Смехът прозвуча като аплодисменти, одобряващи смелия извод на изследователя.

— Всичко това е теория — въздъхна Смирнов. — А на практика не се знае още какво ще стане по-нататък. Кравата расте…

— Смирнов, кажи, моля ти се, какъв мислиш да станеш? — попита учителят.

— Биолог — каза Виктор.

— Пък аз мислех, че всички мои ученици ще станат математици. — Таратар гледаше замислено през прозореца.

— Аз ще стана лекар. — рече Кукушкина.

— Аз — астрофизик — каза Сироежкин.

— А аз — изпитател! — Макар се чукна с юмрук по яката гръд.

— Следователно аз съм се лъгал — сухо каза Таратар.

И всички почувствуваха в думите му голяма мъка. Никой не можеше да гледа спокойно тъжния Таратар. По-добре Таратар да беше гневен!

— Че защо да сте се излъгали, Семьон Николаевич! — подхвана звънко Сергей Сироежкин. — Вие сами казвахте, че математиката е език на всички науки. Ние не се отказваме от математиката. Ние само си избираме специалност.

— Древните са казвали: числата управляват света. И винаги са се намирали хора, които са вярвали свято в това… — Учителят започна да говори тихо, но с всяка дума гласът му ставаше все по-силен и всички се успокоиха. Таратар защищаваше делото на своя живот, привеждаше примери за беззаветното служене на математиката.

Лобачевски цял живот размишлявал върху природата на геометрията и стигнал до гениалното откритие, което направи преврат в представите на неговите съвременници за устройството на Вселената. Теоретикът Гьодел безуспешно се опитвал да обобщи цялата математика, но затова пък извел системата на логически неразрешимите теореми. Физикът Дирак открил нова елементарна частица — позитрона — на върха на писеца, в безсмисления и излишен на пръв поглед корен на своите математически уравнения.