Джак Ванс - Господарите на Драконите

Схватката стана по-тиха, хъркания и стонове смениха ревовете и скоро осемте Джагери, превъзхождащи по маса и естествено въоръжение противниците си, надвиха осемте гиганти.

А през това време тежковъоръжените се събраха заедно и като се строиха опрели гръб у гръб, заизстрелваха топлинните си лъчи по драконите, които ги преследваха по петите и накрая ги изтласкаха извън скалите в долината. В този миг в средата на отстъпващата тълпа връхлетяха Дяволите, а по фланговете — Дългорогите Убийци и Крачещите Убийци. В пристъп на войнствено ликуване няколко души възседнали Паяците и въоръжени с бластерите на загиналите гиганти нападнаха Базовите и оръженосците им, които продължаваха да чакат до своите механизми с по три колела. Без особен срам Базовите обърнаха хората-коне и забързаха към кораба. В този миг оръженосците задейсвуваха механизмите и пуснаха вълна енергия. Падна първия човек, после втория, и трети ги последна — но останалите се оказаха сред оръженосците, които бяха разкъсани на парчета, включително и този, който бе парламеньор.

Няколко души с викове се впуснаха след Базовите, но хората-коне, които се движеха като огромни мишки бягаха така бързо, както и Паяците. От скалите се чу сигнал на рог и хората се обърнаха. Цялата армия на Бенбек бързо се скри в скалите.

Тежковъоръжените направиха няколко крачки да ги преследват, но почти веднага се спряха изтощени. Бяха оцелели само една трета. Гигантите бяха напълно избити, а също и почти всички следотърсачи.

Войската на Бенбек се скри точно на време. Корабът заизстрелва множество снаряди, които дробяха на парчета скалите, по местата където преди малко се намираха хора и дракони.

От полираните от вятъра скали над Долината Бенбек Ървис Карколо и Баста Хейвън наблюдаваха битката. Канарите скриваха голяма част от полесражението и до тях често се донасяше само викове и дрънкането на оръжието, но така слабо сякаш бръмчаха насекоми. Понякога проблясваше бронята на дракон или бягащ човек, забелязваше се движение, но едва когато разбитите сили на Базовите не се появиха извън завесата на скалите, общия ход на ставащото не им беше ясен. Карколо направо се същиса и диво разтърси глава

— Ама че дявол е този Бенбек! Той ги накара да отстъпват, като им унищожи най-добрите войници!

— Изглежда — каза Хейвън, — драконите въоръжени с мечове стоманени топки и острите си зъби са по-ефикасни от хората с пистолети и топлинни лъчи, поне в тясно пространство.

Карколо изсумтя.

— В подобни обстоятелства и аз бих го сторил не по зле.

Той сърдито изгледа събеседника си.

— Съгласен ли си?

— Разбира се, нима може някой да се съмнява.

— Естествено — продължи Карколо, — аз нямам неговото преимущество — подготовката. Мен Базовите ме нападнаха неочаквано, а Джоз Бенбек се е подготвил. — Той отново погледна Долината Бенбек, където кораба на Базовите разстрелваше канарите. — Те май искат да разбият скалите? В такъв случай Джоз Бенбек няма накъде да отстъпва. Стратегията им е ясна. А ето, очаквах го — резервите им влизат в бой!

Още тридесет тежковъоръжени напускаха кораба и се строяваха в боен ред. Карколо удари юмрук в дланта си.

— Баста Хейвън, слушай сега внимателно! В наша власт е да извършим велик подвиг! Гледай там, където клисурата Клибърн излиза в долината, точно до кораба на Базовите.

— Твоите претенции за слава ще ни струват живота.

Карколо се разсмя.

— Хей, Хейвън, колко пъти може да умре един човек? И какво по-хубаво от гибел в славна битка?

Баста Хейвън се обърна и огледа остатъците от армията на Щастливата Долина.

— Можем да се покрием със слава и като накажем няколко Свещени. Няма никаква необходимост да нападаме кораба на Базовите.

— Въпреки това — каза Карколо, — ще го направим. Тръгвам напред, ти ще построиш войската и ще вървиш след мен. Ще се срещнем при изхода на клисурата Клибърн, в западния край на долината!

Като тропаше с крака и сипеше проклятия Карколо чакаше до изхода на клисурата. Една след друга през въображението му пробягваха картини на нещастни случайности. Базовите можеха да отстъпят пред съпротивата на защитниците на долината и да отлетят. Джоз Бенбек можеше да атакува открито и да спаси селцето Бенбек от разрушаване. Хейвън да не се справи с деморализираните хора и своенравните дракони на Щастливата Долина. Всяко едно от тези произшествия заплашваше мечтите за слава на Карколо и би могло да доведе до смъртта му. Той кръстосваше напред назад по неравния гранит и през десетина секунди поглеждаше Долината Бенбек, обръщаше се, оглеждаше хоризонта и напразно търсеше да види тъмните силуети на драконите и хората си.