Джак Ванс - Господарите на Драконите

Оръженосецът не прояви никакъв интерес към тези думи.

— Светове на хората ли? Но тях вече ги няма. Още няколко такива остатъци съществуват в изолирани райони. Всички вие сте зачеркнати. Нима не предпочиташ да служиш на реда?

— А ти не предпочиташ ли да бъдеш свободен човек?

На лицето на оръженосецът се изписа недоумение.

— Ти не ме разбираш. Ако избереш…

— Слушай ме внимателно. Ти и твоите другари можете да станете стопани сами на себе си и да живеете сред хората.

Оръженосецът се намръщи.

— Кой ще поиска да бъде дивак? Кой ще ни показва Закона, кой ще ни заповядва, кой ще ни контролира?

Джоз с раздразнение разпери ръце, но направи последен опит.

— Аз ще правя това, аз поемам отговорността. Върни се и убий Базовите или Преподобните, както ги наричате там. Такава е моята първа заповед.

— Да ги убия ли? — гласът на оръженосецът беше пълен с ужас.

— Убий ги! — Джоз му приказваше като на дете. — Тогава ние, хората, ще завземем кораба. Ще намерим светове, където хората са могъщи.

— Няма такива светове.

— Трябва да има! Някога хората са населявали всички звезди по небето.

— Вече не е така.

— А Едем?

— Нищо не зная за него.

Джоз стисна юмруци.

— Ще се присъединиш ли към нас?

— Би било безмислено — отвърна вежливо оръженосецът. — Да вървим, вие слагате оръжието си и се подчинявате на реда. — Той отново със съмнение погледна Мегерите. — Твоите Преподобни ще получат съотвестващото им отношение. За това не се безпокой.

— Ти глупак ли си? Тези „Преподобни“ са също така роби като тебе. Ние ги развъждаме да ни служат, както те ви развъждат. Събери мъжеството си и признай собственото си израждане!

Оръженосецът се намръщи.

— Ти приказваш с термини, които не разбирам напълно. Не се ли предаваш?

Оръженосецът се поклони, обърна се кръгом и изчезна в скалите. Джоз тръгна след него и погледна към долината.

Пратеникът докладваше на Базовите, които слушаха с характерния си отвлечен вид. После дадоха някаква заповед и тежковъоръжените се разгърнаха във верига и затичаха към скалите. Зад гърба им се мъкнеха гигантите със заредени бластери и няколко оцелели следотърсачи. Последните първи стигнаха скалите и много предпазливо ги изкачиха като очакваха засада, но нищо не откриха и дадоха сигнал. Още по-предпазливо тежковъоръжените навлязоха в скалите, при което трябваше да развалят строя си. Минаха десат, после двадесет… петдесет… сто крачки… Ободрени разузнавачите наскачаха от скалите и веднага върху тай се нахвърлиха Мегерите.

С викове и проклятие следотърсачите се закатериха обратно, но сега преследвани от драконите. Тежковъоръжените леко отстъпиха и започнаха да стрелят — две Мегери бяха уцелени под мишниците, най-уязвимото им място. Те с труд се изтеглиха зад скалите. Останалите с рев се нахвърлиха на веригата нашественици. Раздаде се рев, вой, стонове и викове от болка. Намесиха се гигантите. Те хващаха Мегерите и като им късаха с лекота главите, ги хвърляха по камъните. Оцелелите дракони трябваше да се изтеглят.

Нови редици тежковъоръжени тръгнаха напред, а над тях следотърсачите извършваха разузнаване, този път много внимателно. Те се спряха и извикаха някакво предупреждение, настъпващите спряха и нервно се разприказваха като размахваха пистолетите си. Горе следотърсачите побягнаха назад и между скалите се появиха десетина Дяволи и Сините Ужаси. Започна се безпорядъчва стрелба и въздухът се напълни с изгоряла костена кожа. Драконите се сблъскаха с хората. И кинжалите, и боздуганите, и дори мечовете се оказаха безполезни в настъпилата блъсканица и теснотия. Гигантите напредваха и на свой ред бяха атакувани от Дяволите. Те бяха така изненадани, че идиотските им усмивки изчезнаха от лицата им. Опитаха се да избягват стоманените опашки, но сред скалите дори Дяволите нямаха преимущество и тежкото им оръжие удряше по-често стените, отколкото телата на враговете.

Над скалите се показа още една колона дракони Сини Ужаси. Хвърлиха се надолу, право върху главите на гигантите, като ги разкъсваха на части със зъби и нокти. А обзетите от ярост гиганти ги хващаха, удряха в земята, тъпчеха, а тежковъоръжените ги изгаряха с пистолетите си.

Неочаквано, без видима причина, настъпи затишие. Десет секунди, петнадесет — ни звук, освен стоновете на ранените дракони и хора. Някаква заплаха надвисна от въздуха и… появиха се Джагерите, които тромаво изпълзяваха от тунелите. За миг и гигантите и новопоявилите се дракони се гледаха очи в очи. Гигантите посегнаха за бластерите си, но отново ги връхлетяха Сините Ужаси. А Джагерите бързо се придвижваха напред. Предните им крайници хващаха ръцете на гигантите, изсвистяваха боздугани, а доспехите на хора и дракони гърмяха от сблъскванията. Без да обръщат внимание на болките, ударите и раните хората и драконите отново и отново се хвърляха в бой.