Джак Ванс - Господарите на Драконите

Той отиде до самия край на пропастта и застана така, че да се види от кораба на Базовите. Хейвън спокойно го наблюдаваше.

— Аха! — каза Карколо. — Погледни там!

— Не! — отвърна Хейвън. — Прекалено уважавам оръжието на Базовите.

— Брей! — изплю се Карколо, но въпреки това се дръпна от края. После няколко минути гледаше долината и като не забеляза нищо особено махна с раздразнение с ръка.

— Джоз Бенбек няма да дойде тук при мен, какво да се прави. Ако не се спусна долу, не го открия и не го убия, той ще се спаси.

— Или Базовите ще ви хванат и двамата и ще ви затворят в една и съща кошара — каза Хейвън.

— Брей, да му се не види! — отново се изплю Карколо и се отдалечи още повече от края на пропастта.

Оптическата система, която позволяваше на Джоз Бенбек да вижда цялата си долина на длъж и шир, за първи път бе използувана за практически цели. Опита се да я разработи, но не успя да пригоди старите лещи, затова предложи на Свещените, те да я доставят.

Слепият старец Свещен, който водеше търговията, даде двусмислен отговор — възможността на такъв обект при определени обстоятелства заслужава обсъждане. Минаха три месеца и Джоз почти забрави за намерението. Но веднъж Свещеният в пещерата за търговия се поинтересува, дали Бенбек планира да постави системата за обзор и ако е така, то те са в състояние незабавно да доставят необходимата оптика.

Джоз се съгласи с предложената цена и се върна в Долината Бенбек с четири тежки кошници. Заповяда да прокарат нужните тунели, монтира лещите и откри, че може да разглежда всички ъгълчета на долината.

Сега, когато корабът на Базовите затъмни небето, Джоз седеше в кабинета си и следеше спускането му.

Порталната врата рязко се отвори и вътре влезе Фейд. Лицето и беше бледо, а очите и бляскаха. Когато заговори гласът и трепереше:

— Корабът носи смърт. Дошъл е да вземе нашите души.

Джоз я погледна за миг и отново се обърна към екрана. Корабът се виждаше отлично. Фейд се приближи, хвана го за ръка, обърна го към себе си и се вгледа в лицето му.

— Да избягаме в планините. Не им позволявай да ни хванат така бързо!

— Никой не те спира — равнодушно забеляза Джоз. — Бягай където ти видят очите.

Фейд, без да разбира нищо, го погледна, после се обърна към екрана. Огромният черен кораб се спускаше със зловеща спокойност, дисковете по краищата проблясваха като бисери. Момичето отново погледна Джоз и си облиза устните.

— Ти страхуваш ли се?

Джоз се усмихна

— Какво хубаво има в едно бягство? Следотърсачите им са по-бързи от Убийците и по-яростни от Мегерите. Усещат човек на километри растояние и ще ни измъкнат от всяко скривалище.

Фейдзатрепера от суеверен ужас и прошепна:

— Нека ме хванат само мъртва, не искам да съм жива в ръцете им…

Джоз неочаквано изруга.

— Виж само, къде кацат? На най-хубавото ни поле с вики!

— И какво от това?

— Какво ли? Нима трябва да престанем да се храним?

Фейд удивена и все така неразбираща го погледна отново в лицето. После бавно застана на колене и започна да изпълнява ритуалите на теургическия култ — постави ръцете си с дланите надолу от двете страни на тялото си, повдигна ги плавно докато не докосна с тях ушите си и едновременно изплези език. Отново и отново изпълняваше тези жестове и гледаше с безмислен поглед някъде в пространството.

Джоз не и обръщаше никакво внимание, докато Фейд, чието лице се бе превърнало във фантастична маска, не започна тихо да хрипти. Тогава се обърна и запрати в нея куртката си.

— Престани с тези глупости!

Фейд изстена и падна на пода. Устните на Джоз се изкривиха, обхвана го раздразнение, скочи и я изправи на крлака.

— Гледай, Базовите не са дяволи, не са ангели на смъртта, те са само бледи Мегери, изходната база за нашите дракони. Сега веднага прекрати това идиотство или ще заповядам на Вайф да те изнесе навън.

— Но защо нищо не правиш? Седиш и гледаш!

— Засега нищо не мога да направя.

Фейд въздъхна дълбоко, разтрепера се и тъпо се взря в екрана.

— Ще се сражаваме ли с тях?

— Разбира се.

— Как ще надвиеш тази чудовищна сила?

— Ние ще направим, каквото можем. Те още не са се срещали с нашите дракони.

Корабът се приземи в полето от пурпур и зеленина близо до входа в клисурата Клибърн. Люковете се раздвижиха, показа се стълбата и се спусна.

— Гледай — каза Джоз. — Сега ще ги видим.

Фейд се взря в странните бледи фигури, които предпазливо се спускаха по стълбата.