Джак Ванс - Господарите на Драконите

— Гиганти!

Баста Хейвън сухо се усмихна.

— Базовите гледат Джагерите, а ние — гигантите им.

Най-после Базовите се върнаха на кораба си. Стълбата бе прибрана и всички отвори се затвориха. От кулата в носа на кораба излетя лъч, който премина и по трите конюшни и те се взривиха с оглушителен трясък, като разпръснаха надалеч черните си отломки.

Карколо тихо изстена, но не каза нищо.

Корабът затрепера и започна бавно да се издига. Хората и драконите побягнаха към укритията. Като се хвърлиха на земята, те наблюдаваха как черният цилиндър се издига над долината и се насочва на запад.

— Полетяха към Долината Бенбек — каза Хейвън.

Карколо се разсмя гръмко. Хейвън го погледна накриво. Нима си е изгубил ума? Той се обърна. В даденият момент това не беше чак толкова важно.

Внезапно Карколо взе решение. Той се запъти към един Паяк и се обърна към хората си.

— Отивам в Долината Бенбек. Той ме лиши от всичко и аз искам да видя, какво ще стане с него. Не искам да ви заповядвам. Можете да дойдете с мен, а може и да останете. Само помнете — Джоз Бенбек не ни даде възможност да се сражаваме с Базовите.

Той тръгна. Хората погледнаха опустошената си долина, погледнаха и след него. Черният кораб се плъзгаше над Маунт Деспойр. Нямаше какво повече да правят в тази долина. Те събраха уморените дракони и потеглиха по следите на Карколо.

Ървис Карколо на своя Паяк мина през Сканс. Грандиозните канари надвисваха от всички страни. Блестящият Скен бе изминал вече половината си път по небето. Карколо остави зад себе си валовете на платото и се насочи към връх Барч и Хребета Нортгард. Не обръщаше внимание на умората на Паяка и го пришпорваше непрекъснато. Сивозеленият мъх летеше под краката на дракона, а тясната му глава бе спусната ниско и от хрилете му излизаше пяна. Карколо не се грижеше за нищо, в мозъка му не бе останало и капка трезва мисъл, освен ненавистта към Базовите, към Джоз Бенбек, към Ерлит и въобще към всички хора на света.

Когато се приближи до Нортгард Паякът му се спъна и падна. Оказа се с протегната шия и разтворени крака, стенеше от умора и болка. Карколо се огледа с гняв назад към склона на Сканс, да провери, колко хора го следват.

Приближи се Баста Хейвън и огледа падналия Фейд.

— Отпусни юздите. Скоро ще се оправи.

Карколо дочу нещо като укор в гласа на Хейвън. Наведе се над падналия дракон и откопча една тока. Хейвън скочи до него и се захвана да разтрива тънките лапи на Паяка.

— Корабът на Базовите се спуска в Долината Бенбек — каза той.

Карколо кмна мрачно.

— Бих искал да видя кацането. — Той ритна Паяка. — Ставай, достатъчно си почивал. Или искаш аз да вървя пеша?

Паякът стенеше от умора, но въпреки това се изправи на крака. Карколо се накани да го възседне, но Хейвън го хвана за рамото. Карколо гнедно се огледа — каква е тази дързост! Хейвън каза спокойно:

— Затегни ремъците, иначе скоро ще паднеш и ще си счупиш костите.

Като ръмжеше презрително нещо за себе си, Карколо натегна ремъците. Паякът завика от болка. Но Карколо не му обърна внимание, възседна го и драконът тръгна напред с треперещите си крака.

Отпред, като бял нос на кораб, израстваше връх Барч. Карколо спря, огледа местността и засука мустаците си. Хейвън тактично мълчеше. Карколо се обърна и загледа жалките остатъци на войската си.

По древното русло, заобикаляйки Маунт Хетрон и пресичайки Високите Скали те се спуснаха в Долината Бенбек. Макар и да се придвижваха бавно, корабът на Базовите не ги бе изпреварил много, той сега кацаше, а дисковете на носа и кърмата ярко се обагряха в различни цветове.

Карколо измърмори уморено:

— Сега и Джоз Бенбек ще си има проблеми. Не се вижда нито една душа. Сигурно всички, и хората, и драконите са в тунелите. — Изкриви уста и произнесе с елеен глас, като пародираше Джоз: — „Ървис Карколо, скъпи мой приятелю, има само един отговор на нападението — копай тунели!“ Аз му отговорих: „Нима аз съм Свещен, че да живея под земята? Копай и рий, Джоз Бенбек, прави каквото искаш, но аз съм старомоден човек — и ще ида под земята, едва когато умра.“

Хейвън повдигна рамене.

— Тунели или не, те все едно ще ги издухат оттам. Ако се наложи ще преорат цялата долина. Достатъчно са хитри.

Хйвън се ухили сардонически.

— И Джоз Бенбек знае няколко хитрости, сами се убедихме в това, за съжаление.

— Нека залови днес десетина Базови — изригна Карколо. — Тогава ще повярвам, че е умен човек.