Иван Вазов - Искров и Райна

Тогава добрата госпожа Капинова, която от една минута насам се любуваше на смущението, в което се намираха двамата млади, дойде им на помощ… Дончо узнаваше, че Райна е вдовица от шест месеца вече!

Райна е свободна!

Една небесна радост огря бледното му лице. Тая среща подир толкова раздирателни и отровни вълнения фърляше душата му в ново — радостно и освежително като зората… Той не беше на земята… Един нов свят, който считаше вечно заключен за него, се отвори с всичката си обаятелна перспектива… Всичко досегашно изчезна като дим и вселената се изпълни само с образа на очарователната вдовица.

След един час Искров дойде да каже сбогом на г. Капинова.

— Хай на добър час и касирай по-скоро.

— Аз няма да касирам, аз не отивам за Пловдив.

— Ами за къде?

— За родния си град.

— Що ще правиш там?

— Ще се венчея.

— Как, няма да касираш? С кого ще се венчаваш? — извика в негодувание Рачо.

— Гостенката ни грабна — обади се засмяна и със сълзи на очите от щастие госпожа Капинова.

Дончо и Райна пристигнаха благополучно в родния си град, дето се венчаха.

Там се поклониха на всичките места, скъпи тям с някое възпоминание за любовта им.

Дончо не стана знаменит политик, но стана полезен човек в своята област.

Често после, когато станеше дума за тоя знаменит избор, Дончо засмян казваше на близките си:

— Вие напразно го наричате мое поражение. Аз и досега не вярвам, че съм излязъл погубаш из тая борба. Моят противник спечели един глас, който му отвори камарата; аз спечелих един ангел и той ми даде небето…

1888

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/5012)

Последна редакция: 2008-01-25 13:00:00