Иван Вазов - Хаджи Ахил (Портрет)

Хаджи Ахил кихна и седна.

Агата му каза:

— Кузум, хаджи!

Хаджи Ахил отговори:

— Буюр, беим!

Агата отвори зеленото ковчежче, извади една лира и я подаде на хаджи Ахила.

— Това ти праща одринският паша… бакшиш.

— Бакшиш?!…

Хаджи Ахил мислеше, че бълнува.

— Бакшиш, задето си излекувал зъба на децата му — каза пак с усмивка достойният человек.

— Аз?

— Писал ми е още да ти поръчам да му проводиш от същия лек, да се намери, когато трябва…

— Не мога, ефендим.

— Как, свършил ли си го?

— С кола имам от него, но…

— А кажи защо?

— Ефенди, моят лек е: страх!

И той му разправи работата… Агата се много смя.

Подир тоя благополучен изход из страшните душевни безпокойствия и неизразими мъчения, в които го беше хвърлил видът на злочестите дрянови вейки, хаджи Ахил амаше право да се поразвесели със спокойна съвест. До вечерта той успя да унищожи с една кръгла разходка го кръчмите половината лира — и като человек, който цени всичката високост на признателността, не забрави да пие няколко пъти и за здравето на великодушния зъб… Тая вечер между другите приключения се ознаменува още с един бой, който хаджи Ахил даде на достойната баба Ева.

Няколко думи за другарката на нашия герой. Нейното име не беше Ева и тя не беше още баба. Хаджи Ахил й беше дал тая титла вероятно по някои библейски възпоминания — нека и аз тъй да я наричам… При всичките удари, с които хаджи Ахил я надаряваше от време на време, това никак не им бъркаше да бъдат образцови съпрузи. Хаджи Ахил биеше баба Ева не че тя заслужаваше това или че той я мразеше, но само и само да й наумява, че той е мъж, а тя е жена. Но баба Ева не мислеше за благоразумно още да повдига женския въпрос у нас и да дигне знамето на емансипацията на жените.

Прекрасна жена! Тя никога не му отвръщаше с лоша дума. Щом го видеше, че иде пиян, което впрочем, за честта на хаджи Ахила, ще призная, се случваше само в понеделник и в сряда и във всичките неделни празници, тя гледаше да вземе положение отбранително или недостъпно, като туряше между него и себе си дебелия зид, който делеше кафенето от съседния двор; там тя намираше прибежище, додето му минеше охотата да й заяви своите привилегии на мъж. Но ако не успееше да стори това, тя снасяше с покорство тежките псувни н още по-тежките юмруци на хаджи Ахила. Както той, и тя имаше своята философия за отношенията на мъжа и жената в социалния и домашен бит. Тя имаше вече доволно опитност в съпружеския въпрос, забравих да ви кажа твреме, че баба Ева сега води втори мъж. Покойният Митрофан, бог да го прости, беше я привикнал вече да пренася безропотно господството и юмруците на мъжа… Тя нямаше защо да жали Митрофанча; той към нея не беше разговорлив, освен когато й говореше псувни; не беше щедър, освен когато й даваше юмруци. Нямаше за какво да го сравнява с хаджи Ахила. Какъвто оня, такъв и тоя. Тоя поне я биеше не от неразбранщина или от подлост, а за принцип, за да докаже една евангелска истина.

— Ех, да ги порази, такива са всичките мъже… — разсъждаваше философски достойната баба Ева.

Но тя го обичаше. Тя му беше предана. Помагаше му в кафенето, подаваше огън за чибуците, вареше кафе, когато той бръснеше, и понякога се намесваше в разговора на гостите и даваше мнението си например върху някое съвременно политическо събитие.

— Пулион, Пулион… па и той се оножда от царството… Цар било, какво било — всичко е тъй… Господюва работа — казваше дълбокомислено безценната другарка хаджи Ахилова.

— Това беше през Френско-пруската война.

Или пък запитваше:

— Ами тоя дядо Милхем папищаш ли е, или българин?

Тогава хаджи Ахил извръщаше се намусено към любознателната си половина и измърморваше полугласно:

— Пази боже от калпав брич и от неучена жена.

И баба Ева се оттегляше засрамена настрана след това внушително забележване, като остаяше нерешен за нея въпросът за народността на пруския крал.

Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повтория, с която той понякога заменяваше библейското й название. (Забравих да ви кажа твреме, че хаджи Ахил сега води втора жена.) Тя тогава пламваше от негодувание, самолюбието й, наранено ненадейно, изскачаше в жива червенина на лицето й и тя сопнато му гълчеше:

— Невидяло ти се повторията! Чунки ти си първи младоженец… Пустата тая дума отде я изкова… Луда глава.

Но хаджи Ахил със стоическо спокойствие гледаше на бурята и нямаше ни най-малко желание да изличи в речника си тая дума. Напротив, той й доказваше нейното филологическо значение и че само оня би измислил такава дума, който е чел Писанието.