Иван Вазов - Белимелецът ((Из живота на един разбойник))

Здесь есть возможность читать онлайн «Иван Вазов - Белимелецът ((Из живота на един разбойник))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Белимелецът ((Из живота на един разбойник)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Белимелецът ((Из живота на един разбойник))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Белимелецът ((Из живота на един разбойник)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Белимелецът ((Из живота на един разбойник))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Звездите блещукаха тихо на спящото небе. Приро-ата почиваше цяла вече. Тъмните клонове на орехите другите дървета с вида на мълчаливи таинствени чудо-юца вдигаха тъмниТе си фигури наоколо.

На улицата беше се възцарила още по-пълна пустота.

Само стъпките на петима души се чуваха.

След десетина минути дружината се спря пред оградата на Недя. Найден тури крак на рамото на едного от другарите си и ловко се прехвърли у Недюви.

Сутринта селото беше твърде развълнувано.

Мълвата се бе пръснала, че разбойници отвели Недя чорбаджи в гората, отвели го из къщата му тъй, както спал!

Никой не се съмняваше, че това е работа на Славча.

Селяните искрено в сърцето си зарадваха се, че Славчо ги отърва от селския изедник.

Но какво ще стане сега? Няма ли пак да налетят заптиета, да изпитват, да връзват и да съсипват света?

И на всеки час смущението и страхът в Бели Мел се уголемяваха.

Те още повече пораснаха, когато напълно се убедиха селяните, че не друг, а сам Славчо, същият Славчо е бил тая нощ тук с дружината си.

Намериха накрай селото до брега на Огоста един от големите камъни там отхлупен, под него дълбока дупка изровена, а по изкопаната пръст разсипани бели меджидиета и няколко лири.

Значи, тук е била закопана видинската хазна и тя тая нощ едвам е била изровена от Славча!

В Недювата къща беше раздирателен плач от домашните му.

Но само там беше плач.

Всякъде другаде из селото усещаха жива радост за изчезването на Недя.

— Нали падна той в ръцете на Славча, няма да излезе жив от тях — казваха си селяните.

— Най-после тъй и трябваше, падаше му се.

— Господ да дава сила на такива юнаци като Славча, което попипнат, попипнато бива, майстор синчага.

Други казваха:

— Наистина Недю е по звяр и от турчин и по-добре него да премахне Славчо — отколкото десет турци!

Такива и подобни на тях жестоки излияния на злорадство предизвикваше голямото нещастие на Недя чорбаджи.

Доста време се измина и никой не знаеше какво е станал Недю.

Обади се от селския мухтар на правителството в Берковица за изчезването на Недю; дохождаха пак заптиета, изпитваха, търсиха и в село, и в околностите, но никаква следа от загубения Недя не намериха.

Най-после властта махна с ръка и заряза преследването.

— За един крастав гявурин не си струва трудът — казаха те.

На Петковден ставаше хоро в Бели Мел. Хорото — пъстра верига от моми и невести, от ергени и юнаци, еднакво накичени и пременени — люшкаше се на голямото равнище пред Недювата къща.

Две гайди ручаха и веселостта на младото белимелско поколение нямаше граница.

Освен играещите големи купове селяни се трупаха отвън и отвътре хорото, за да гледат на зачервенелите от игра и щастие напети девойки.

А слънцето весело грееше от синьото небе и сипеше в природата като по пролет благодатни и животворящи лъчи и правеше всичко, що можеше да ги чувствува, вижда и поима, да трепти от жизнерадостни вълнения. Високите върхове на Стара планина величаво открояваха своя рязък профил в хоризонта, ту тънещи в синия лазур, ту завенчани от сребристопамучни облаци. Пожълтелите вече поляни на хълбоците и гърба на планините почиваха страстно, голи, свободни под сладостното сияние на това чудно есенно слънце. По-насам вдигаха се по-ниско силуетите на гористите бърда и висове, които се трупаха в подножието на Балкана с тъмнозеления шар на габрака си, ярко позлатяван от слънчевите лучи. Те бяха покрити с една тайнствена ефирно прозрачна мъгла, която им даваше вълшебността на една туманна картина. На север от селото голите ридове и пусти възвишения мълчаливо, може се каза, тъжовно гледаха насам, неосенени ни от една шумяща горица; сякаш че те имаха вида на обезнаследени някакви същества, които гледаха със завист на разкошните дрехи, с които са покрити другите. Никакво трептене от живот по тях. Някакво мършаво стадо овце незабележно пъпли по тях: това стадо прилича повече на камънаци.

А голямото хоро пред чорбаджи Недювата къща все по-живо и по-пияновесело се люшка. Гайдата замлъкнала вече и хорото скача по ритъма на песента. Песента я пеят всичките моми из един път и с увлечение, защото тя е нова и всеки разбира нейното значение. И за всекиго има интерес тя. Да, песента е нова. Ето я:

Рано ранила Вълкана, леле,
на личен ден, на Гергьовден:
размела й равни дворове,
към планината гледаше,
а че високо думаше:
„Де се й чуло, видяло
мома войвода да бъде
над седемдесе юнака,
над седемдесе и седем.“
Повела й Вълка юнаци
да шета гора зелена,
под тая бука зелена,
при тая вода студена.
Вълкана дума на Славча:
— Бре, Славко, верен байрактар,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
що ми се сърдят юнаци,
сърдят ми се, та ми не думат? —
Славчо Вълкани думаше:
— Вълкано, мари, невясто,
като ма питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа —
на тебе лъжа не бива:
снощи ги, Вълке, прислушах,
един си други думаха:
„Ний не щем жена войвода,
жената нож ми не вади,
жена ми глава не сече,
ний не щем жена войвода.“ —
Вълкана дума на Славка:
— Славко ле, верен байрактар,
там има дупка дълбока,
във дупка седи чер Недю,
чер ’Недю, хорски изедник,
язедник, още изгорник.
Седем години станаха,
сега е осма година,
как Недю в дупка живее,
овързан в тежки синджири.
Иди ми, Славко, изкарай
чер Недю, хорски изедник,
изедник, още изгорник,
да видят тука юнаци
не знай ли твоя Вълкана
глави черяшки да сече,
войвода ваша да бъде…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Белимелецът ((Из живота на един разбойник))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Белимелецът ((Из живота на един разбойник))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Белимелецът ((Из живота на един разбойник))»

Обсуждение, отзывы о книге «Белимелецът ((Из живота на един разбойник))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x