Джери Василатос - Изгубените открития

Неравномерните движения на стрелката на компаса, които винаги предхождат появата на северното сияние, е доказателство за естественото колебание на радиалните од-пламъци от полюсите. Неточността на компаса по време на особено силните полярни сияния може да се обясни с неравномерното движение на од-линиите, събиращи силата од в един общ сноп.

Райхенбах се опитал да разбере естеството на прочутата „магнитна вода“ на Месмер и за целта сложил в един съд с вода чист постоянен магнит. Резултатът бил истински и продължително осезаем ефект, особено когато пациентите опитали сместа. Усещанията били различни в зависимост от това кой полюс е бил потопен в нея. Северният полюс я правел ободряваща и стимулираща, а южният — неприятна и предизвикваща раздразнение. И тъй като усещанията били съвсем реални, би трябвало да съществува не по-малко реална причина и за самите тях.

Някои от пациентите изпадали в сън, когато към тях доближавали магнити. Реакциите били наистина странни. Макар и в пълно безсъзнание, някои пациенти буквално залепвали ръце за магнитите. Други оставали будни, но получавали болезнени мускулни спазми само като се доближавали до магнитите. Пациентите били в състояние да познаят дали във водата има сложен магнит или не, както и да разпознаят какъв точно полюс е бил използван.

Установено било, че химичните характеристики на водата си оставали непроменени. Очевидно ставало въпрос за някаква много по-дълбока промяна. И в този случай енергията од придавала нови качества на инертната материя. Ефектът бил проверен в сравнение с неутрални проби. Резултатът от „сляпото“ и „двойното сляпо“ проучване на барона доказало, че наистина е налице осезаема промяна на вкуса на водата след третирането й с магнит.

Барон Фон Райхенбах измерил „трайността“ на заредената с од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши. Светлините од се задържали дълго в образците. Третираната със северния полюс вода оставала тонизиращ стимулант, а тази с южния запазвала неблагоприятното си въздействие. Освен това баронът открил, че од се намира дори в загребаната с шепа вода. Имало стриктно предаване на полярност от ръката на пробата. Водата, активирана с дясната ръка, предизвиквала енергични реакции, а загребаната с лявата водела до прилошаване.

В пълната тъмнина на помещенията в замъка били търкани електропроводими калъпи сяра, които излъчвали бели пламъци, както и одически дим. Пламъците се появявали няколко минути след започването на експеримента. Блестящият дим достигал тавана, където започвал да се вие на блещукащи кълба. Од-димът бил не по-малко загадъчен феномен от самите светлини. Той приличал на „ектоплазма“ и „призрачни светлини“, за които открай време някои учени търсели обяснение.

Заради многобройните наблюдения и заради начина, по който се проявявали феномените, барон Фон Райхенбах предположил, че од е изключително фина материална „прах“ и че именно од е материалът, излъчващ луминесцентна светлина във вакуумните лампи на Плюкер и Геслер. Несъмнено младият Уилям Крукс е изучавал и подкрепял тези трактати за од с пламенен възторг. По-късно и Тесла ще повтори същите твърдения, но по много по-модерен начин.

Од се проявявала в електрическите устройства, но само след като те са достигнали пълната си мощност. Забавянето било доста голямо — обикновено тридесет секунди, а понякога и повече. Заземени проводници, свързани с големи електростатични машини, продължавали да излъчват светлина од минута и повече след спирането на машините. Отрицателните електростатични заряди създавали од-топлина, а положителните — од-хладина. Необходими били няколко часа, за да могат електрически активираните вещества да се освободят от од, дори да са били в продължителен контакт с неутрални тела. Индуцираната от електричеството од като че ли прониквала по-пълно в материята. Индуцирането на од чрез електричество сякаш било резултат на вътрешно търкане, причинено от електростатичната стимулация на метали и изолатори.

Проявлението на стимулираната от електростатичната енергия од се нуждаело от най-малко половин минута, за да стане видимо, Ясно било, че тази светлина од не е просто електростатична луминесценция. Ясно било, че светлината од не представлява обикновена електростатична луминесценция. Заредените с енергия од посредством наелектризиране проводници продължавали да излъчват силна бяла светлина по 60 секунди и повече, след като са били изключени от веригата! Заредените лайденски стъкленици задържали од-токовете най-малко 120 секунди след като бивали неутрализирани откъм електричество. Жиците в затъмненото помещение за наблюдения били свързани с лайденски стъкленици, които при зареждането си чрез изпускани на промеждутъци искри излъчвали непрекъсната и интензивна бяла светлина. Тази интензивна бяла светлина од се запазвала 300 секунди след всяка искра.