Йохано - Приключението

— Само това ми липсваше! Да се занимавам с нецивилизована банда разбойници.

Тя реши, че трябва веднага да предприеме нещо. Видя, че може и наляво и надясно да тръгне, но може и нагоре да се изкатери.

Ако искаш Анви да тръгне наляво, отиди на 48.

Ако искаш тя да тръгне на дясно, отиди на 61.

А ако искаш да тръгне нагоре, отиди на 7.

Е, Анви определено няма късмет. Защото група туземци връхлитат изневиделица върху нея и за миг я омотават толкова здраво, че не може да помръдне и малкото си пръстче. След това тя е охранявана много зорко и работи усилено за племето, като започва да му показва някои предимства на цивилизацията.

На Анви много й допаднаха ежедневните упражнения по стрелба с лък. В родината баща й я беше записал именно на тренировки по стрелба с лък. Тя се беше състезавала в дисциплините рекърв и компаунд. Дори имаше и няколко награди. Но тук лъковете бяха по-скоро лонгбоу, тоест дълги лъкове, които притежаваха умопомрачителна метателна мощ. Тя все пак предпочете с помощта на туземците да си направи малък и удобен лък, който й служеше прекрасно както за развлечение, така и за лов.

Играта за теб в тази версия свършва дотук, но опитай пак!

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

Съдбата е на страната на Анви. Никой не вдигна тревога, значи никой не е видял лодката. Но тя реши твърдо да се придържа към сянката на брега и дърветата върху него. Така нямаше възможност да бъде забелязана от брега. Веднага зави и се гмурна в сянката. Започна много предпазливо да гребе, за да не издаде своето бягство с шума на греблото. Трябваше да се добере до отсрещния бряг, който беше гъсто обрасъл с дървета. Под тяхната защита тя можеше да се надява на успешно бягство. Да, но Анви нямаше голям опит в гребането. Няколкото години на море с надуваема лодка и чифт сглобяеми гребла и обясненията на баща й — с това се изчерпаха нейните познания по гребане и управление на лодка. Тук много я улесни гладката повърхност на езерото. Нямаше вълни, а това си е от значение за управлението на една лодка. Първоначално лодката не се подчиняваше охотно на усилията на Анви, но постепенно тя разбра, че трябва внимателно и равномерно да гребе, за да може да има контрол върху този примитивен плаващ съд. Тя установи още, че ако рязко се наклони на една страна, лодката веднага се накланяше застрашително в същата посока. На 2–3 пъти насмалко Анви да цамбурне във водите, но съумя да овладее положението и сега далеч по-устойчиво заплава покрай брега. Тя възнамеряваше в сянката на брега да обиколи езерото, за да достигне отсрещния бряг. Ако използваше краткия път през средата на езерото, тя рискуваше да я забележат, защото така би преминала през голямата огряна от луната водна повърхност. Но плувайки тя достигна до единия край на обграждащия укреплението ров, който именно от езерото се пълнеше с вода и ако в езерото имаше алигатори, то и в рова също ги имаше, а каква по-добра охрана срещу нападатели или бегълци? Анви се замисли дали да свие в рова и да стигне до челната част на укреплението, откъдето да се изкатери от рова и да се опита да се добере до брега. Или да продължи да гребе покрай брега и да достигне отсрещната на укреплението страна. Тя се колебаеше и претегляше плюсовете и минусите на всеки от двата варианта.

Ако искаш Анви да продължи покрай брега и да се опита да се добере до отсрещния бряг на езерото, отиди на 92.

Ако искаш Анви да свие в рова и да се опита да достигне до брега, отиди на 72.

Ако се колебаеш и ти, използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 72, а при 2, 4, 6 отиди на 92.

Анви реши, че може би по-разумният вариант, ако въобще имаше такъв, е да се спусне по течението на реката. Така най-малкото скоростта й на придвижване щеше да бъде значително по-висока. Тя се насочи към мястото, откъдето реката започваше и след няколко маха на греблото го достигна. Изравни се с бреговете на езерото, но течението й се видя твърде силно.

Ако искаш Анви да промени решението си и да се откаже от спускане по реката, отиди на 75.

А ако искаш Анви да навлезе в бързите води на реката, отиди на 93.

Анви въпреки смазващата умора продължи да се тътри напред. Тя знаеше, че ако спре нямаше шанс да се измъкне от евентуалните си преследвачи. Тя впрочем въобще не се съмняваше, че ще я преследват докато не я пипнат отново.

— Еврика! — Възкликна по едно време Анви, защото беше видяла, че горският тунел най-сетне свършваше и се показаха лъчите на слънцето. Тя си даде кураж, че е на прав път, и продължи напред, докато гората не остана изцяло зад гърба й. Видя едно възвишение. Трябваше да се добере до него, за да може да огледа околността. След поредната порция огромни усилия тя приближи възвишението и започна да се катери нагоре. След като достигна върха му, тя се огледа и видя, че ако продължи напред, ще се озове на скалите покрай които плуваше със своя водораслов сал. А ако тръгне надясно, ще успее да се добере до пясъчния бряг на лагуната-залив. Тя погледна назад и й се стори, че вижда нещо движещо се. Но дали я бяха последвали толкова бързо? На нея просто не й се вярваше. Но умората беше нечовешка и Анви не искаше да мисли за туземците.