Ейджи Йошикава - Тайко

Многобройните лампи и смехът правеха събирането не по-различно от обикновено тържество. Само присъствието на въоръжени бойци хвърляше сянка в залата.

Гримът и облеклото на Оичи и трите нейни дъщери придаваха на обстановката неочаквана свежест и дори изисканост. Най-малката от сестрите беше само на десет години. При вида на веселото дете, което ядеше лакомо и палаво се закачаше със сестрите си, дори старите воини, напълно забравили за близката смърт, се принудиха да извърнат поглед.

Кацуие пи прекалено много. Всеки път, когато подадеше на някого чаша, той неволно издаваше колко е самотен с думите:

— Само Генба да беше тук.

Ако чуеше някой да недоволства от провала на неговия племенник, възразяваше:

— Стига сте винили Генба. Това нещастие изцяло се дължи на моя собствена грешка. Като чуя да корите племенника ми, се чувствам по-зле, отколкото ако нападахте самия мен.

Грижеше се чашите на всички наоколо да са пълни и нареди да налеят на войниците по кулите от най-хубавото саке в избата. Вместо наздравица думите му бяха:

— Нека сега се сбогуваме един с друг както подобава. Няма да е никак неуместно да чуем и някое стихотворение.

От кулите също се носеха песни и смях изпълваше стаите. Пред самия Кацуие някой заудря барабан и посребрените ветрила на танцьорките заописваха изящни линии във въздуха.

— Преди време господарят Нобунага ставаше да танцува по най-малкия повод и караше и мен да правя същото. Аз обаче винаги се срамувах от тромавостта си — спомни си Кацуие. — Колко жалко! Само заради тази вечер е трябвало да науча поне един танц.

Вътре в сърцето си трябва наистина да е изпитвал голяма мъка по своя предишен господар. А имаше и нещо друго. Макар и доведен до сегашното положение — ни повече, ни по-малко — направо безнадеждно — от някакъв войник с лице на маймуна, издигнал се до пълководец, Кацуие със сигурност се надяваше поне да загине славно.

Беше само на петдесет и три години. Като военачалник явно можеше да очаква още много, но сега единственото му желание беше да умре по достоен начин.

Сакето отново обиколи пируващите. Пресушаваха се чаша след чаша и до края на нощта много бурета се изпразниха. Имаше пеене с барабани, танци с посребрени ветрила, весели възгласи и смях, но нищо не успя да разсее напълно усещането за тъга.

От време на време ледената тишина и черният пушек, който лампите изпускаха при изгасването на фитила, се смесваха по лицата на осемдесетте присъстващи с бледност, причинена съвсем не от сакето. Личеше, че минава полунощ, но угощението все така продължаваше. Дъщерите на Оичи се сгушиха в скута й и заспаха. За тях тържеството започваше, изглежда, да става прекалено скучно.

По някое време най-малката успя да запази скута само за себе си и сега тихо спеше. Оичи докосна косата на дъщеря си и се насили да сдържи сълзите. Средната по възраст също вече задремваше. Само най-голямата, Чача, изглежда, разбираше мислите на своята майка. Знаеше какъв е поводът за тазвечерното угощение, но въпреки това съумяваше да изглежда спокойна.

Момичетата бяха красиви и трите приличаха на майка си, но у Чача имаше някаква особена изтънченост, дължаща се на кръвта на Ода. Съчетанието на младост и хубост в нея можеше само да натъжи всеки, който я погледне.

— Толкова е невинна — забеляза внезапно Кацуие, като спря очи върху лицето на заспалото най-малко дете.

После заговори на господарката Оичи за съдбата на момичетата.

— Ти продължаваш да си сестра на господаря Нобунага и не е минала и година, откакто стана моя съпруга. Най-добре ще е да вземеш децата и още преди съмване да излезете от крепостта. Ще накарам Томинага да ви придружи до стана на Хидейоши.

— Не! — отвърна просълзена Оичи. — Когато една жена се омъжи в семейство на воин, тя трябва да е решена да приеме своята карма. Коравосърдечно е да ме карате сега да напускам крепостта, а да отида да се моля за живота си в стана на Хидейоши е просто немислимо.

Погледна към Кацуие, скри лице с ръкава си и поклати глава. Мъжът й обаче опита още веднъж да я разубеди.

— Не, не. Радва ме мисълта, че си ми толкова вярна, при условие, че връзката ни е така скорошна, но трите ти дъщери са деца на господаря Асаи. Освен това Хидейоши със сигурност няма да се покаже безсърдечен към сестрата на господаря Нобунага и към децата й. Трябва да тръгвате, и то бързо. Вървете да се приготвите.

Кацуие повика един от служителите си, даде му нареждания и подкани Оичи да тръгва. Тя обаче само поклати глава и отказа да помръдне.