Ейджи Йошикава - Тайко

— Ясумаса, стани! — извика той. — Стегни се, Шичироемон! Още е рано да лежиш по земята. Какво си се изтегнал?!

Генба събра всичката си смелост и с малко труд се изправи на крака. И той навярно бе получил рана.

— Къде е станът на господаря Инучийо? На върха на този хълм ли?

Тръгна натам, като накуцваше с единия крак, но се извърна и погледна към по-малките си братя, които сякаш се канеха да го последват.

— Няма нужда да идвате. Съберете хора и се пригответе да посрещнете врага. Хидейоши няма да губи време.

Генба седна на пълководческото място зад оградата на лагера и зачака. Инучийо скоро се появи.

— Чух какво е станало. Съжалявам — изрази той съчувствието си.

— Няма защо да съжалявате — Генба успя да си наложи насила една горчива усмивка. — С такъв посредствен ум като моя нямаше как да не загубя.

Отговорът беше така неочаквано смирен, че Инучийо отново погледна към Генба. Изглежда младежът приемаше вината за поражението като изцяло своя. Не се оплака от това, че Инучийо не е пратил свои отряди в сражението.

— Сега, ще ни окажете ли помощта да задържите с вашите свежи сили нападащите отряди на Хидейоши?

— Разбира се. Копиеносци или стрелци с пушка ви трябват?

— Най-добре ще е стрелците да залегнат в засада най-отпред. Ще могат да стрелят срещу нападащия враг, а след това ще го посрещаме ние — ще се бием, все едно сме вече готови да умрем. Вървете бързо! Умолявам ви!

Кога да е по друго време Генба не би молил Инучийо за нищо. Сега дори Инучийо не можеше да не изпита жал към този човек. Разбираше, че смиреността на младежа се дължи на претърпяното поражение. Възможно беше обаче Генба да разбира и неговите скрити намерения.

— Врагът сигурно наближава — промълви той.

Не можеше да се отпусне дори за миг. Стана на крака и добави:

— Е, ще се видим по-късно.

Вдигна завесата и пристъпи навън, но пак се обърна към Инучийо, който също излизаше, за да го изпрати:

— Може повече да не се срещнем на тази земя, но нямам намерение да загина безславно.

Инучийо го изпроводи чак до мястото, където преди малко седеше с братята си. Генба се сбогува и с бърза крачка тръгна надолу по склона. За няколко минути гледката долу се беше променила напълно.

Войниците на Сакума бяха преди към осем хиляди, но сега изглежда от тях тук имаше не повече от една трета, докато останалите явно бяха или убити, или ранени, или побягнали. Сега наоколо цареше такова объркване, че положението изглеждаше дори по-лошо от преди.

Ясно беше, че по-младите братя на Генба не съумяват да въдворят никакъв ред. Повечето от старшите офицери бяха паднали в битката. Поделенията нямаха вече началници и войниците не знаеха кой ще поеме предводителството над тях. В това време войската на Хидейоши вече се виждаше в далечината. Дори братята Сакума да имаха сили да спрат разгрома, духът на войската не можеше да бъде вече спасен по никакъв начин.

Стрелците на Маеда обаче с уверена крачка преминаха между уплашено викащите свои съюзници и като се разпръснаха на известно разстояние около лагера, залегнаха и зачакаха. Като видя това, Генба с пронизителен глас даде заповед за строяване. Объркването понамаля.

Мисълта, че на тяхна страна влизат свежи сили, наново придаде смелост на войниците на Генба, както и на самия него и офицерите му.

— Не отстъпвайте нито крачка, преди да сме видели главата на онази маймуна на върха на някое от нашите копия! Не оставяйте Маеда да ни се присмиват! Не се посрамвайте!

С тези подкани Генба мина между хората и началниците им. Както можеше да се очаква, войниците, останали досега с него, бяха от онези, които още не са загубили чувство за чест. По доспехите и копията на мнозина имаше засъхнала на слънцето кръв. Заедно с нея бяха полепнали трева и парченца пръст.

По лицата на всички личеше, че жадуват за глътка вода. За това обаче нямаше време. В далечината вече се вдигаха големи облаци жълт прах и се чуваше шум от конете на противника.

Но Хидейоши, настъпил от Шидзугатаке дотук и помел всичко с войниците си, сега се спря точно преди Мояма.

— Този стан е на хората на Маеда Инучийо и на сина му Тошинага — обяви той.

Така стремителното настъпление на отрядите беше прекъснато. Накара ги да се престроят и ги подреди като за сражение.

Двете войски все още бяха вън от обсега на оръжията си. Генба все така настояваше стрелците на Маеда да препречат пътя на врага, но покритата с прах войска на Хидейоши отказваше да премине и на крачка по-наблизо.