Ейджи Йошикава - Тайко

Кийосу, Нагоя, Сумпу, Одавара — беше ги изходил всички. Понякога набираше кураж и заставаше пред портите на някой самурайски дом, но всички негови молби биваха посрещани със смях и подигравки. Веднъж дори го бяха прогонили с метла. Парите му бързо привършваха и сега разбираше, че светът е точно такъв, какъвто го описваше леля му в Ябуяма. И все пак не искаше да се откаже от своята мечта и вярваше, че това, което иска, е осъществимо. Не се срамуваше да разкаже на когото и да е за плановете си, дори и да трябваше да нощува на открито, върху тревата или както тази вечер — с вода за постеля. Мисълта как да направи майка си, която смяташе за най-нещастния човек на този свят, най-щастливата, го движеше напред. И какво може да стори за бедната си сестра, която си мисли, че никога няма да се омъжи?

А той имаше и своите собствени желания. Никога не усещаше корема си пълен, без значение колко е изял. Зърнеше ли големи господарски домове, пожелаваше да живее на такива места, а вида на изисканите самураи го хвърляше в размисъл относно собствената му външност; щом видеше хубави жени пък, благовонията им го завладяваха изцяло. Не че неговата главна цел се беше променила. На първо място стоеше щастието на майка му. За собствените си нужди можеше да се погрижи и по-късно. А засега се радваше на това, че обикаля от място на място, бореше се с глада си и учеше нови неща — за света наоколо, за човешките страсти, за обичаите на различните области. Опитваше се да разбере това, което става, сравняваше военната сила на отделните области и изучаваше навиците на хората от градове и села.

От началото на междуособиците до края на предишния век мнозина бяха изучили бойните изкуства. В продължение на година и половина Хийоши беше вървял по Пътя на войните, а такъв живот е труден. Той обаче не препаса сабята, за да усъвършенства бойните си умения. Всъщност, с малкото пари, които имаше, купи от един търговец на едро игли и стана странстващ продавач на стока. Стигна пеш чак до Кай и Хокуецу, а виковете на търговеца не слизаха от устата му:

— Търсите ли игли? Имаме игли за шиене от Киото. Няма ли да си купите? Игли за памук и игли за коприна. Шивашки игли от Киото.

Печалбите бяха оскъдни и едва му стигаха да се прехранва. Не стана обаче тесногръд, каквито обикновено биват търговците, склонни да виждат света чрез своята стока.

Родът Ходжо — в Одавара, Такеда — в Кай, Имагава — в Суруга. Минаваше през укрепените градове на север и усещаше как светът се раздвижва и преобразява. Дойде до извода, че предстоящите събития ще са по-различни от дребните битки, с които досега беше белязано вътрешното безредие. Това ще бъде голяма война и тя ще изцери недъзите на страната. „А ако е тъй, мислеше си, докато обикаляше да продава своята стока, то тогава дори аз… Светът почва да се уморява от разклатената власт на Ашикага. Навред наоколо цари безпорядък и светът очаква тези от нас, които са сега млади.“

Изминал пътя от северните области до Киото и Оми, беше понаучил нещо за живота. Беше преминал в Овари и дошъл в Окадзаки, понеже чу, че в този укрепен град живеел някакъв родственик на баща му. Не се канеше да обикаля роднини и познати с молби за храна и дрехи, но от началото на лятото беше залинял и страдаше от тежко стомашно разстройство. А и искаше да чуе вести от дома.

Два дни беше вървял под яркото, палещо слънце, но така и не успя да намери човека, когото търсеше. След като изяде една сурова краставица и пи вода от някакъв кладенец, усети остра болка в червата. Вечерта тръгна покрай брега на реката Яхаги, докато намери една лодка. Стомахът му пареше и се бунтуваше. Навярно понеже бе малко трескав, устата му бяха пресъхнали и сякаш пълни с бодли. Дори и сега мислеше за майка си и тя му се явяваше насън. После потъна в още по-дълбока дрямка и нищо — нито майката, нито болката в стомаха, нито дори небето и ада — не съществуваше вече за него. Поне до мига, в който войникът го заудря по гърдите с копието си.

Викът, който Хийоши нададе при пробуждането, бе несъразмерен с дребното му тяло. Инстинктивно той се вкопчи в копието. По онова време вярваха, че гърдите са обиталище на душата, своего рода светилище за цялото тяло.

— Ставай, дребосъко!

Войникът се опита да изтегли копието си. Хийоши продължи да го стиска и наполовина се изправи.

— Да стана ли? Че аз съм станал.

Мъжът, усетил силата, с която Хийоши стискаше копието, се смръщи и рече:

— Излизай от лодката!

— Да изляза?