Ейджи Йошикава - Тайко

Докато се друсаше на седлото на път за запад, Хидейоши непрестанно се подсмихваше.

Щом спокойният западен път му омръзнеше, в ума му все изникваха разни неща. Хидейоши избухна в смях; Ханбей, който яздеше редом с него, помисли, че може да не е чул нещо и за да се увери, попита:

— Казахте ли нещо, господарю?

— Не, нищо — отвърна Хидейоши.

Този ден войската му бе изминала прилично разстояние и вече наближаваха границата на Харима.

— Щом влезем в Харима, те очаква едно приятно преживяване, Ханбей.

— А, и какво ще е това?

— Не мисля, че преди си се срещал с Курода Канбей.

— Не, не съм, но от доста време чувам името му.

— Той е човек на нашето време. Когато се срещнете, мисля, че ще станете верни приятели.

— Слушал съм доста разкази за него.

— Син е на един старши служител на рода Одера и едва наскоро е навършил трийсет.

— Предложението за този поход не беше ли на господаря Канбей?

— Точно така. Умен мъж е и има проницателен поглед.

— Добре ли го познавате, господарю?

— Известен ми беше по писма, но преди не много време го срещнах за първи път в крепостта Адзучи. Половин ден разговаряхме съвсем открито. Да, чувствам се уверен. С Такенака Ханбей отляво и Курода Канбей отдясно, вече имам полеви щаб.

В същия миг нещо предизвика бурно безредие сред отрядите отзад. Някой в частта на оръженосците гръмко се смееше.

Хикоемон се обърна и даде нареждане на главния оръженосец Мосуке. На свой ред момчето извика на дружината си:

— Тихо! Една войска върви напред с достойнство.

Когато Хидейоши попита какво става, Хикоемон доби притеснен вид.

— Откакто позволих на оръженосците да яздят, те препускат през строя, все едно, че са на излет. Вдигат сума ти шум, пускат си шеги и дори Мосуке не може да ги обуздае. Може би в крайна сметка е най-добре да ги оставим да вървят пеш.

Хидейоши се засмя вяло и погледна назад.

— Весели са, понеже са толкова млади. Навярно ще е трудно да ги държим изкъсо, с тази тяхна веселост. Остави ги. Нали никой още не е паднал от коня?

— Изглежда най-младият от тях, Сакичи, още не е свикнал с ездата и някой си е помисли, че ще е много забавно да го бутне долу.

— Сакичи е паднал от коня си ли? Е, и това е добър урок.

Войската продължи ход. Пътят навлезе в Харима и вечерта, точно според предвиденото, те пристигнаха накрая в Касуя.

За разлика от мрачното водачество на Шибата Кацуие, който зачиташе само правилата и официалностите, или от строгата суровост на Нобунага, предводителството на Хидейоши се отличаваше на първо място с непринуденост. Каквито и трудности или военни злополучия да сполетяха отрядите му, от тях винаги се излъчваше бодрост и общото чувство, че цялата войска е като едно семейство.

Така, за тази дружина оръженосци, съставена от момчета от единадесет до шестнадесет години, беше лесно да нарушават военната дисциплина, но Хидейоши, като че глава на семейството, просто смигна и каза: „Остави ги“.

Докато първите редици мирно влизаха в Харима — съюзна на тях област посред земите на врага — почна да се стъмва. Притиснати от съседите си, хората от областта все пак запалиха сега големи огньове и посрещнаха отрядите на Хидейоши с „добре дошли“.

Така бе направена първата крачка към покоряването на западните области. Когато дългата колона от отряди почна да влиза в двойна редица вътре в крепостта, вечерта се изпълни със звън на оръжие. В първата част носеха знамената, втората бяха стрелците с пушка, третата — тези с лък, четвъртата — копиеносците и петата — войниците с мечове и алебарди. Централният отряд се състоеше от конници и пълководци, струпани около Хидейоши. Заедно с барабанчиците, знаменосците, военната стража, надзирателите, запасните и товарните коне и съгледвачите, тук имаше общо към седем хиляди и петстотин мъже и страничният наблюдател можеше само да заключи, че това наистина трябва да е страховита сила.

Курода Канбей стоеше пред портата на крепостта Касуя и ги посрещна с „добре дошли“. Щом го видя, Хидейоши бързо слезе от коня и с усмивка пристъпи към него. Канбей също излезе напред, извика за поздрав и протегна ръце. Като се прегърнаха, сякаш са дългогодишни приятели, двамата влязоха в крепостта и Канбей представи Хидейоши на неговите нови служители. Всеки от мъжете казваше името си и се заклеваше във вярност на Хидейоши.

Сред тези имаше един, който изглеждаше да е с превъзходен характер.

— Аз съм Яманака Шиканосуке — представи се той, — от малцината оцелели служители на рода Амако. Досега сме се сражавали редом, но в различни поделения и никога не сме се срещали. Сърцето ми обаче подскочи, щом чух, че настъпвате на запад и аз помолих господаря Канбей да каже някоя добра дума в моя полза.