Ейджи Йошикава - Тайко

Токугава бяха объркани и устройваха голям брой обсъждания, размяна на посланици, разговори и съвещания. Между това на границата на областта със Суруга ставаха сблъсъци. Враждата на подчинените на Ода крепости с техните противници в Микава разбира се не беше прекратена и никой не бе в състояние дори да прецени размера на заплахата за двете области или пък кога може да започнат боеве. А освен Ода и Токугава, още много други родове очакваха началото на войната — Сайто от Мино, Китабатаке от Исе, Такеда от Кай и Имагава от Суруга. От това нямаше полза. Токугава Иеясу не изпитваше желание да се бие, а Ода Нобунага много добре знаеше, че би било нелепо да се запъне и да се сражава за окончателна победа над Токугава. Което ще рече, че и той не искаше да се бие. Необходимо бе обаче да не го показва. Познаваше упорития и търпелив нрав на рода Токугава и смяташе за важно да се съобрази с тази тяхна слава.

Мидзуно Нобутомо бе управител на крепостта Огава. Макар служител на Ода, той беше и чичо на Токугава Иеясу. Нобунага го помоли да говори от негово име със своя племенник. Нобутомо се срещна с Иеясу и старшите му служители и се опита да ги примами с дипломатически стъпки. Към Токугава бе подходено както отпред, така отстрани и от Иеясу пристигна писмо, че те най-сетне изглежда взели решение. И така, Такигава Кадзумасу бе пратен като посланик в Микава, за да получи окончателния отговор относно предложението на Нобунага за съюз. И щом пристигна тази вечер, макар да минаваше полунощ, отиде в крепостта. Кадзумасу бе високопоставен военачалник на рода Ода, добър познавач на огнестрелното оръжие и чудесен стрелец.

Нобунага обаче ценеше неговия ум далеч повече от умението да улучва мишената. Не беше от тези, за които ще кажат, че са майстори на красноречието, но искреното му слово имаше достойнството да звучи извънредно здравомислено. Сериозен и пълен с трезв разум, той бе също и много съобразителен. Заради това Нобунага видя в него подходящия човек на този важен етап на дипломатическата игра.

Беше късно през нощта, но Нобунага вече бе станал и очакваше Кадзумасу в залата за приеми. Облечен още в пътните си дрехи, Кадзумасу се просна по очи на пода. Във време като това да се занимава прекалено с външността си — да се преоблече, да си оправи косата, да почисти потта и миризмата и едва тогава да се появи пред своя господар, навярно би дало повод за забележка от рода на: „Да не си ходил да разглеждаш цветя?“ Кадзумасу бе ставал свидетел на подобни злополучни упреци и ето — бе тук с притиснати о земята ръце, все още задъхан и облечен в дрехи, които миришат на коне. От друга страна, много малко бяха случаите, в които Нобунага бе оставял служителите си да чакат дълго, докато лениво се настанява да седне.

Разпита го, нетърпелив да узнае отговора.

А той бе точен и кратък. Имаше служители, които, щом се върнат да дадат своя официален отчет, дълго време говореха за това-онова, бъбреха за случките по пътя и обсъждаха всички малки подробности на дадения въпрос. Накрая бе трудно да се стигне до същината — изпълнена ли е задачата, както е била замислена или не? Нобунага мразеше това и когато посланиците не му отговаряха с нищо повече от странични приказки, лицето му потъмняваше от израз, в който дори външен човек би открил раздразнението.

— Говори по същество! — предупреждаваше той.

Кадзумасу бе предупреден за това. Избран да изпълни такова важно дипломатическо поръчение, сега той вдигна поглед към Нобунага, поклони се само веднъж и веднага премина към въпроса.

— Имам добри новини, господарю. Съглашението с господаря на Микава, Иеясу, най-сетне е уредено. И не само това, а и почти всички условия са такива, каквито ги искахте.

— Успял ли си?

— Да, господарю, уговорено е всичко.

Изражението на Нобунага бе делово, но под него той изпусна тежка въздишка на облекчение.

— И освен това обещах да подпиша точките, касаещи, подробностите, на по-късна дата, когато ще ги обсъдим в крепостта Наруми с Ишикава Кадзумаса от рода Токугава.

— Е, тогава господарят на Микава ни е уверил в приятелство, така ли?

— Точно както желаехте да стане.

— Добра работа — каза за първи път сега Нобунага.

Едва тогава Кадзумасу даде подробен отчет.

Утрото наближаваше, когато Кадзумасу се оттегли от стаята на Нобунага. Щом светлината на ранната сутрин обля двора на крепостта, мълвата, че Ода и господарят на Микава са сключили съюз, прошепвана от ухо на ухо, вече се бе разнесла навсякъде.